Знаеш ли какво чувстваш?

Алекситимия

Вероятно имате ли познати, които не могат да изразяват чувствата си, все едно ги нямат. Може би това сте самите вие. Може дори да живеете с такъв човек и това да е много затормозяващо за вас.

„Не съм способен да изпитвам емоции или да изразявам чувствата си“! Сякаш епидемия  разпространява Алекситимията в днешно време. Без значение възрастта и пола, хората са разделени от своите емоции, като че ли с нож е отрязана връзката между сърцето и мозъкът….и няма чувства. Последни изследвания сочат, че 10% от хората имат този симптом. Да това не е болест, това е само симптом.

Когато човек не говори за емоциите си, много лесно си мислим, че той нищо не чувства и не е способен да чувства. Истината всъщност е друга! Хората с алекситимия, просто усещат на дълбоко физическо и телесно ниво основни емоции като Тъга, Гняв и Страх, но не усещат нюансите им. Душевното им състояние, когато комуникират с останалите е наистина усложнено. Посредством Алекситимията си те притъпяват чуствата си до тоталното им отричане и заличаване. Те трудно споделят, трудно се изразяват. Това поражда трудности и за близките им хора, които очакват израз на човешки емоции, чрез „Обичам те“, „Прости ми“, „Извинявай“…

Защо възниква Алекситимията?

Когато още в детството не е имало емоционална свързаност със родителите и не сме назовавали емоциите си. Никой не ни е питал като сме били деца, как се чувстваме и по този начин сме потискали емоциите си . Да си спомним възпитанието за момчетата, например? „Недей да плачеш1; Мъжете не плачат!; Ти си мъж!“…. и момчето потиска, отхвърля,като че ли не чувства.  Алекситимията  може да се случи след шок, смърт, катастрофа…

Как се терапевтира?

Ако човек говори за състоянието си и го осъзнава, това е първата крачка в терапията с Алекситимията.  Трябва време, защото ученето на емоциите е процес. Психотерапевтът учи как да изразяваме чувствата си без срам или притеснения, че някой ще съди за емоциите, които изпитва дълбоко в себе си. Терапията при алекситимия включва развиване на способността за себеизразяване на вербално и невербално ниво. Отработване на психичните травми в детството поради липсата на емоционална свързаност със родителите, както и осъзнаване, назоваване и изразяване на потиснатите в ранна възраст чувства и поощряване на емоционалния диалог с обкръжението.

Хипнозата също е много силен метод в този случай.

Източник: https://psiholozi.com