Животът е кратък. Живейте го!

“Ще ми се да не бях работил толкова много и да бях отделял повече време за собствените си интереси” – това са две от типичните съжаления на хората, на които не им остава много живот. За какво съжаляват те още?

Най-малко за пари, притежания или секс. Повечето хора преди смъртта си съжаляват главно за пропуснатите шансове в търсене на щастието и липсата на смелост да живеят така, както на тях им се е искало. Познаваме и холувидския вариант, в който желанията на умиращите са значително по-екстравагантни: поне веднъж да скочиш с парашут, да се насладиш на всички изискани ястия в най-луксозния парижки ресторант, поне веднъж да преживееш сафари и лов на диви животни.

Джек Никълсън и Морган Фриймън изпълняват своите желания, играейки ролята на болни от рак пациенти във филма “Най-хубавото идва накрая”. В истинския живот нито парите, нито Холивуд могат да изпълнят желанията на хората на смъртно легло. Повечето от тях съжаляват, че се работили твърде много и не са имали време да намерят щастието.

Австралийката Брони Уеър дълги години е обгрижвала пациенти на смъртно легло. “Не съм чула нито един от моите пациенти да се оплаква, че не е имал достатъчно пари, за да си купува всичко, което пожелае, или че не е притежавал достатъчно вещи”, казва тя. “Петте неща, за които умиращите най-много съжаляват” – така се нарича книгата, написана от Брони Уеър на базата на дългогодишния й опит като болногледачка.

Книгата пожъна небивал успех, не само в родната й Австралия. В нея Уеър подробно пресъздава разговорите си с хора на смъртно легло, като паралелно с това проследява и личнато си житейска история. “Човек си казва, че може да свърши нещо и по-късно. Няма значение дали си на 40, 50 или 60 години. Най-подходящият момент да се захванеш с нещо е сега веднага!”, препоръчва авторката.

Имайте смелостта да живеете собствения си живот!

default За какво имаме време и за какво не?

Брони Уеър произхожда от селско семейство, посещава църковно училище и по-късно работи в банка. След известно време зарязва работата си заради монотонното ежедневие и тръгва да опознава света. След като се завраща в Австралия намира работа като болногледачка, живееща в дома на пациентите. По този начин си спестява разходите за наем. Мъдростите на пациентите на смъртно легло й помагат да излезе от депресията и да открие отново смисъл в живота.

“Погледнете ме! Аз умирам. Как съм могла да чакам години наред да бъда свободна и независима? Можех да си пожелая някои неща лично за себе си, но нямах достатъчно смелост”, оплаква се например Грейс, една от пациентките на Уеър, понасяла цял живот ексцентричния си съпруг. Според авторката, най-често срещаното съжаление, изразявано от тежко болните хора е, че не са били верни на себе си, а са се опитвали да живеят, нагаждайки се към очакванията на околните. Един например съжалява, че е работил прекалено много, друг, че никога не е давал воля на истинските си чувства. Трети тъгува по многото занемарени приятелства, които са го правели щастливи едно време.

Самата Брони Уеър дава пример за това, че е нужна активност – и то навреме. Тя също се колебае, търси смисъла на живота и изучава собствените си недостатъци, но и осъзнава, че всички хора са временни гости на този свят. Затова е нужно да вземат нещата в свои ръце. Днес Брони Уеър пише текстове за песни. На своя уебсайт тя представя и последния си текст, който започва с думите: “По-добре да вървя неразбрана в живота, отколкото да живея според мераците на другите”.

Bronnie Ware, “The Top Five Regrets of the Dying”

АГ, ДПА, ДВ, КО, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...