fbpx

Живот без кифли…

422

Нека първо уточня, че в текста ще се говори за кифли от тесто, не за силиконови такива…

***

Няма себеуважаваща се жена, която не е спирала тестото поне веднъж в живота си… Затова нека си поплачем заедно за кифлите… истинските… тези с шоколад, локум, сладко от череши… О, да тези със сладко от череши… Открих ги скоро и сутрин се будя, затварям очи и си спомням вкуса им… Неописуема наслада за сетивата… Представям си ги, докато закусвам банан с ябълка. Не че е лошо, ама не е същото…

Нека първо изясня как и защо спрях кифлите, пък после пак ще си пофантазираме за тях.

От 17-годишна се боря с щитовидната си жлеза, или по-скоро тя се бори с мен, унищожаваме бавно и сигурно, всеки ден… Не е никак лесно за една тинейджърка да се сбогува не само с 50% от косата си, но и с 50% от енергията си… Освен всичко останало и килограмите започнаха да се трупат без значение ям или не ям… Пълен ужас. И така минаваха годините без лечение. Всеизвестен факт е, че в България ендокринолозите се занимават преди всичко с диабети, а на японеца Хашимото никой не отделя много време, защото е сложно, трудно и непредвидимо.

Напоследък групите за взаипомощ са се увеличили във фейсбук пространството и слава на бога има много млади, умни момичета, които четат чужда литература по темата и са се сетили, че не само те имат нужда от помощ. Попаднах на такива групи, в които много хора споделят, че с определен хранителен режим можеш да вкараш болестта в ремисия, или поне да се чувстваш по-добре, което въобще не е малко. Трябваше ми много време да го приема, четох 10 000 пъти какво трябва и не трябва да ям и въпреки че списъкът с позволените храни е доста по-дълъг от този със забранените пак се чудех как се издържа. Аз съм луд фен на сиренето, киселото мляко, картофите, кифлите (тестото) и кафето… Как ще издържа без най-любимите ми пържени картофи със сирене, кафето с много мляко и кифлите със сладко от череши??? Пълен ужас!

Е, да, ама когато се събудиш по-уморен, отколкото си легнал, когато коленете и вратът те болят, всякаш си на 70, а още не си станал на 30 и започваш да се замисляш кое пък да му се не знае е по-важно? И го реших, рязко, макар да не знам колко време ще успея да спазвам АИП (автоимунен протокол-хранителния режим подходящ за хора с автоимунни нарушения). Колкото мога, толкова, пък може и да се свикне…

И така казах „Сбогом“ кафе с мляко, кифли с какво ли не, банички, топъл хляб със сирене, домати… „Сбогом“ пържени картофи, таратор, паста и пица. Специално „Сбогом“ казвам на любимите си дюнери…. Ще бъдем заедно в някой друг живот, или след месец…

Здравейте марули, спанак, сладки картофи, моркофи, зеле и ряпа…

П.С Обещах да си помечтаем за кифлите… Сега е моментът, защото утре сутрин отново ще закусвам банан с ябълка, или пък моркови (все едно съм кон или заек)… Ще подмина гордо баничарницата и пекарната, може да пусна някоя сълза, но ще ги подмина 🙁

Източник: https://glamgirls.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close