Жената и нейните травми

„ Превърнете раните си в мъдрост ”
Опра Уинфри
     Преди всичко, бъдете героиня на живота си, а не жертва. Вие сте по-силни, отколкото си мислите. Във всяка жена има една магическа и мистериозна част. Част, където миналото прегръща бъдещето, където се е подслонила древната женска мъдрост. Това е свещено царство, което може да подхрани душата ни със състрадание и да ни направи непобедими. Това е силата на женския дух.

Травмата е емоционален отговор на трагично събитие. Често пъти, травма е нормална реакция. Но, за тези, които имат симптоми на травма за дълъг период от време е необходимо помощ, за да се справят. Тези, които не са придобили опит за справяне със  симптомите на тяхното травма може да достигнат до наркотици или алкохол за успокояване на симптомите, или да получат различни физически и хормонални проблеми. Как става това? 

Много често в моята практика се срещам със жени, които споделят, че се чувстват  ограничени или оковани. Че животът им се е превърнал в серия от люшкания напред-назад, в желанието си да бъде нежна, да подкрепя мъжа си и сякаш изгубвайки се в едно търсене да улови същността си.

Травмата може да бъде в резултат на редица различни сценарии. Чести причини за травми включват:

  • изнасилване
  • сексуално насилие
  • Природно бедствие
  • Жертва на престъпление
  • Свидетел на престъпление или смърт (и)
  • Загубата на любим човек
  • злоупотреба в детството
  • Физическо насилие
  • Емоционално насилие
  • Хронично заболяване или нараняване

Симптомите на травмите са изтощителни и дори може да попречи дадено лице да изпълнява ежедневните  си задължения и да се грижи за отговорностите, които е поел. Симптомите на травмата включват гняв, депресия, тревожност, параноя, високи нива на стрес, тъга, промени в настроението и изтощение. Ако не се лекува травмата, високите нива на стрес в продължение на дълъг период от време, причинено от травма може да доведе до сериозни физически заболявания.

    Всеки в живота си има своите повратни точки. Понякога когато се върнем назад в своето минало, можем да локализираме важните моменти, които са променили нашата посока. Или пък си спомняме период от живота си когато сме се събудили изморени, изтощени  и депресирани, кантара показва поредния килограм, който сме си лепнали, в огледалото ни гледа друг човек с непознати за нас очи, ….какво става, кога успях да изляза от форма и започнах да се чувствам толкова стара и изпразнена. Дребни източници на отчаяние, които просмукват.  Спомнете си  период или момент в който сте забелязали за първи път физическия симптом. В повечето случаи този симптом е свързан със стресова, тъжна или травмираща ситуация, която  клиента не желае да си припомни  споменът за която вероятно е блокиран.  Опита  показва, че физическите симптоми се появяват когато споменът за мъчително изживяване  е подтиснат. Той обаче остава в тялото – така ни напомня, че има проблем който трябва да бъде разрешен, въпреки, че сме го отстранили от съзнателния си ум.

Жените често споделят, че предпочитат или смятат, че хормоналният им проблем имат физическа причина, а не емоционална. Те искат да вярват, че ПМС / предменструален синдром/ се дължи на недостиг на Vit B6, а не на стрес, причинен на работното място. Изпитват облекчение, ако знаят, че наднорменото  им тегло е резултат от нарушен метаболизъм, а не е предизвикан от депресията им. Те се радват да чуят, че синдромът на поликистозните яйчници е наследствен, а не причинен от тяхното разбито семейство. По-лесно е да мислим, че трудната менопауза има повече общо с хормоните, отколкото с болезнените връзки в миналото. Съществуват много начини физическите симптоми да бъдат оправдани и да изглеждат истински от медицинска гледна точка. Жените много често правим точно това. Т.е. не искаме да вярваме, че носим останките от травмите, които сме преживели и които все още ни вредят и контролират живота ни, защото това знание  е прекалено голям товар.

В основата на много хормонални заболявания стои емоционалната енергия, която позволява тяхното развитие и променя симптомите им. Когато житейските преживявания карат жените да се съмняват в себе си, да спрат да се  обичат или да вярват в себе си, посланията, които организмът получава са много слаби. Позитивната нагласа се замвства с униние, а емоциите стават по-мощни и разрушителни.
Емоционалната болка, която изпитват някои млади момиче и жени и когато тя остава подтисната се превръща в енергия вътре в техните тела – дива енергия, заключена в клетките на тялото, която обърква нормалните биологични процеси протичащи в него. Не е лесно човек да се справи с орицателните емоции. Точно обратното – те могат да изплуват отново, като причината за появата им да е на пръв поглед невинна случка или ситуация, а също и да се завърнат с желание за отмъщение, което трудно може да бъде потушено. Емоциите трябва да бъдат обработени, но жените често реагират като  ги блокират в подсъзнанието си, за да могат да продължат напред. Това обаче не означава, че емоциите са изчезнали, а че просто са скрити на място, невидно за нас, но могат да се намесват в работата на организма и да блокират жизнената енергия. Така те бавно, но сигурно ни излагат на опасност от хормонални дисбаланси и заболявания, без да разбираме какво се случва. Понякога емоциите остават с месеци, друг път с години, а в някои случаи за цял живот. Обикновенно тялото показва къде са скрити тези рани. Някои хора стоят приведени, а свитите им рамене се опитват да защитят разбитото им сърце. Други прикриват стомаха си в опит да скрият своята несигурност. Трети са нервни, местят се от едно място на друго, играят си с косата и усилено се стараят да защитят своата мъка. Някои постоянно кашлят леко, в опита си да не кажат това, което в действителност искат, докато други местят погледа си из цялата стая, за да не срещтнат вашия, защото не искат да видят дълбочината на болката им.
Подтискането дава сила на емоциите и колкото по-дълго биват те блокирани, толкова по-неконтролируеми стават и толкова повече разруха носят със себе си. Подтиснатите емоции представляват голям стрес за тялото, защото те използват огромно количество енергия, без да дават нищо в замяна, нищо освен нещастие. За да могат жените да живеят в този стрес, причинен от енергията, техните тела трябва да се приспособяват и да компенсират,  Химическите процеси които се случват в организма , за да задоволят тези нужди са особенно вредни за младите момичета в период, в който телата им се опитват да изградят силни връзки между развиващата се репродуктивна, нервна и имунна система. Връзката между тези системи образува важна мрежа, която съществува през целия живот на жените и ще бъде основа за тяхното хормонално здраве и благополучие. Когато емоционалният стрес се намеси в този ключов момент / етап/ от развитието на организма, жените стават по-податливи на хормонални нарушения, ментални и емоционални проблеми и имунни дефицити. А след като пораснат и трябва да се справят с работат си, да създават семейство, да отглеждат децата си, да се грижат за родителите си, да превъзмогнат тъгата от смъртта, тъгата от разбити взаимоотношения, те може би ще открият, че тревогата им носи гъбички, че срамът води до инсулинова резистентност, депресията им причинява ПМС, нещастието се превръща в ендометриоза, а тъгата увеличава горещите вълни по време на менопаузата.
Ако жените не отделят нужното време и не се опитат да разберат тези емоции, или пък не намерят начин да намалят всекидневния стрес, те могат да се окажат безащитни и уязвими за разрушенията, които хормоните могат да предизвикат.
Жените носят в себе си потенциала да се самолекуват. Никой не може да разбере болката на жените, техните тела или житейски опит толкова добре, колкото самоите жени, и никой друг освен тях не разполага с правилните решения.

Днес ние имаме огромна нужда да открием своя потенциал и да определим важната роля на личните ни житейски преживявания за нашето здраве. Чрез разчупване на ограничени идеи за здравето и чрез свързването ни с Източника на изцеление  вътре в НАС, ние ще започнем все повече  да разбираме себе си, и да вярваме на интуицията си, за да оставим тя да ни помага и води по пътя на собственото ни излекуване. За да достигнем Щастието не като цел, а като начин на живот.

Източник: http://psiholozi.com/

 

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close