Смяната на сезоните се отразява не само на настроението ни, но и на здравето ни. Когато жегите се задържат по-дълго време, те могат да станат много опасни и да вземат хиляди жертви. Жегите са най-пагубни за сърцето ни.

Летните горещини са предизвикателство дори за напълно здрави хора, но тези, със сърдечносъдови заболявания и проблеми в кръвообращението, трябва да са особено внимателни. В рисковата група попадат страдащи от различни хронични заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, такива, които са преживели инсулт, със захарен диабет, с хронични белодробни заболявания.

В жегите се получава силно разширение на кръвоносните съдове и голямо топлоотделяне. Това е нормален компенсаторен механизъм, който води до по-интензивно кръвообращение в кожата и съответно охлаждане на организма чрез отделената пот. Това често е причина за значителна загуба на течности, което може да доведе до дехидратация на тялото. Обилното изпотяване увеличава вискозитета на кръвта, което натоварва сърцето допълнително, тъй като от него се изисква повече сила и мощ, за да изпомпва кръвта и затова хората със сърдечна недостатъчност се чувстват отпаднали, уморени, нямат сила за извършване на ежедневните си дейности. Стига се до сгъстяване на кръвта и склонност за образуване на тромби в съдовете, тоест – увеличават се инфарктите и инсултите.

Когато обаче се премине определен праг може да настъпи обратното – парадоксална реакция на свиване на кръвоносните съдове. И едното и другото са еднакво опасни за тези пациенти. Затова при стенокардни кризи трябва своевременно да се потърси помощ от лекар.

Характерна е и появата на ритъмни нарушения – най-често в жегата се проявява тахикардия – учестен сърдечен ритъм, нерядко достигащ до 150-160 удара в минута в състояние на покой. Настъпилата дехидратация от своя страна води до загуба на ценни йони – натриеви, калиеви, хлорни, магнезиеви. Ако не се компенсират правилно тези загуби се нарушава метаболитният баланс на организма. Ако натрият лесно се възстановява чрез посоляване на храната, калият се съдържа в плодовете и може да се приема регулярно с тях (най-вече кайсии), то магнезият често е в недостиг поради бързото му отделяне от организма, особено при пациенти, приемащи редовно диуретици за понижаване на кръвното налягане. Ето защо ритъмните нарушения и болезнените мускулни схващания са често срещани при хората с високо кръвно на комбинирана терапия с диуретик. Затова и една от най- рисковите групи в топлите дни са хипертониците. При тях жегата по-често провокира драстични промени на артериалното налягане – както понижаване, така и повишаване. Нерядко тези болни, противно на очакванията, реагират с още по-голямо покачване на стойностите на кръвното.

Изключително важно е да се избегнат рисковите фактори, водещи до проблеми при хората с хипертония и сърдечни заболявания.

Какво все пак можем да направим в летните горещини, ако влизаме в някоя от рисковите групи:

1. Приемайте повече плодове, течни храни, минимално количество сол в ястията, около 2 литра вода на ден.

2. Избягвайте алкохола – студената бира или концентратите не са подходящи за сърдечно болните, особено ако сте склонни към аритмии.

3. Да се избягват кафето и газираните напитки.

4. Не стойте на слънце и не излизайте от вкъщи в най-топлите часове на деня.

5. Консултирайте се с вашия кардиолог, ако забележите обезпокояващи симптоми – лекарят ще прецени дали и как да промени назначената ви терапия.

6. Следете стойностите на кръвното налягане – сутрин след събуждане и вечер преди сън.

7. В жегите не предприемайте физически и умствени натоварвания! По възможност – не шофирайте.

Автор: Цветелина Игнатова, www.puls.bg