Защо си сама?

“– Да ти кажа, Ева… трудно ще ти бъде занапред.

Трябва да направиш един единствен избор – да се изкачваш по стълба (и да гледаш отвисоко), или… да слизаш по нея.“

…Ще срещаш момчета в костюми, с леко свити в талията сака (за да изглеждат по-високи), с ризи в нюанса на розовото.

Единствената им проява на романтика ще се свежда до това да изберат вино с един  много рязък и къс жест „Шардоне“ (което трябва да значи, че са заклети познавачи на бялото вино)….

Ааа, и да платят сметката.

И толкова.

След това, в тоалетната в бара, да се целят в огледалото с леко присвити очи и да наместват ревера на сакото си, уверени.

Че са мъже.

От онази порода, „рядка“ порода.

Тяхната порода!

Ще срещаш същата „порода“ в костюми, с хубави часовници и лъскав пост, с добра работа… мъже, които с отработен жест ще подават по една от купчето визитки в джоба си и ще изчакват всички да утихнат, за да разкажат как са взели изпитите си в престижни университети и как с две-три образования и умения са повече – от всички на масата.

Взети заедно.

Взети заедно, ще ги чуваш да критикуват яростно шефа си, който “няма определени умения, не взема правилни решения, пък е собственик, абе… българин!“

Взети заедно, всички ТЕ – тези лъскави и елегантни отработени усмивки, ще са едно недостатъчно его, догонвано отчаяно с лъскави лизингови (или служебни) автомобили; ще са момчета, ще са плоски комплименти колко са красиви къдриците ти, ще са барове, ще е масов алкохол, ще е с много лед…, ще са амбиции.

Ще мечтаят за повече, отколкото имат, ще имат по-малко, отколкото искат, и ще дават точно толкова, колкото могат да понесат!

Ще са цитати от книги и филми – евтини и дъвкани, напълнили красивия им, придобит от постовете във фейсбук речник, както и бедното им въображение.

Ще ти разказват забавни истории от студентски град, ще чуваш как „сега не мога да говоря, (Брат)!“, и ще се питаш… дали наистина знаят, че „приказки от хиляда и една нощ“ не е просто лаф.

Ще си тръгваш, с онази твоя физиономия, на жена, която обмисля какво точно да облече утре, загледана разсеяно през стъклата на колата.

Жалко.

Жалко, че онзи който шофира, няма как да види лицето ти в отражението на страничното огледало.

Би разбрал! – смътно обаче.

Смътно би допуснал какъв е отговора на въпроса, който всички ти задават:

„Защо си сама?“

Защото ти не се примиряваш, да си повод за евтин цитат, сладникава снимка…

Не си масова, не ти се слушат „приказки“, ти….Ти искаш да ти разказват!

И ще премълчаваш онова, което не се учи в „свободен“ университет, платен с кредит .

Да им имам свободата, честно!

Че мъжете не ги правят делови правите ръбове на панталона и че модерната риза не е гаранция за елегантност! (просто защото розовото не отива на всеки!!!)

Че постът от визитката не е личният им подпис.

Че подписът им, без името на компанията, за която работят, не струва пукната пара!

Това, че името им фигурира някъде в платежните ведомости, не ги прави лидери.

Че добрата работа не винаги започва с „мениджър“!

(Че “мениджър” е понятие, използвано, за да се утоли нуждата да звучим сериозно и рядко се среща в управляващата му форма).

Че да критикуваш онзи, който ти дава възможност да свършиш нещо свястно в тоя живот, не го прави по-голям глупак, отколкото си ти самия!

Ще знаеш, че тия амбиции, облечени в костюми, наричат обикновената вечер, прекарана под някое нощно небе, остаряла и недодялана проява на романтика.

Не защото се срамуват от романтиката.

А защото просто не я умеят!

Там, под някакво си! Небе, няма кой да ги вижда, да наблюдава дефилетата на новите им обувки (или джанти) и да аплодира заучените им речи (състоящи се от още по-заучените им фрази).

И ще бъдеш сама.

Ти ще избираш да си такава.

Ще се натъжаваш, когато те обвиняват, че вярваш в приказки и принцове, и един ден ще се умориш.

Но само да обясняваш.

Мъжете, в онази форма и състояние, в която категорично могат да се нарекат такива, са малко на брой, малко на показ и малко … наистина.

Дали се обличат със собствен шивач, или носят кожени якета, е все едно – и в двата случая са неустоимо елегантни.

Вероятно могат да си позволят и риза от най-скъпия бутик в Европа, но ако не им отива, колкото и да е модерна, няма да я облекат.

Те не са клоуни!!!

С радост биха ти дали сакото си, докато правиш абсурдни опити да броиш звездите, и не биха се поколебали да те поправят, че всъщност…. ги броиш наобратно!

Да бъдат романтични, дори и с цената да изглеждат глупаво, защото за тях е все едно дали ги наблюдават хиляда чифта очи или само твоите.

Биха се смяли с теб! Биха говорили до сутринта!

Биха признали, че са уморени!

Биха се признали за победени!

Биха се влюбили!

Без да се оправдават за мълчанието и за трудния си характер, каквито и истерични госпожици да са пропищяли именно от него.

Покрай тях трудно се задържат момичета, които не разбират насрещни мълчания, незачитащи счупен нокът и сълзливи молби за разходки в мола.

Това не са мъже, които ще обясняват кои са, нито ще се оправдават за това.

Ще си носят търпеливо, както кръста от характера си, така и последствията от него.

Каквото и да работят, ще работят много.

Ще критикуват яростно, но не като книжни мишлета, защитени от сигурността на виртуалния си профил, а право в очите на онзи, който е изтеглил „печелившия билет“ да се запознае с острия им поглед.

Такива мъже не се крият – затова държат главата си вечно високо.

Такива мъже не бягат – затова походката им е отмерена.

Такива мъже се усмихват рядко, защото рядко някой печели усмивката им.

Някои ги наричат обикновени темерути.

Ти ги наричай “принцове” или “лоши герои” – пак по твой текст, и не се оправдавай за думите си.

Разбери, че имаш два варианта – да си жената на някой (името от визитката), или да си

Жената ДО някой. (като ЖЕНАТА и ТОЙ са изписани с еднакво главни букви)

П.С. Ако пак те попитат защо си сама, разкажи им това.

Текст: Ева Колева, Fashioninside.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close