Защо отхвърлянето боли и защо не трябва да пренебрегваме това чувство

Знаем, че отхвърлянето боли, но то може да нанесе вреда на психическото ни здраве, която отива далеч отвъд емоционалната болка. Ето 10 по-малко известни факти, които описват различните ефекти, които отхвърлянето оказва върху нашите емоции, мислене и поведение.

1. Отхвърлянето се усеща като болка, буквално. Изследвания с магнитен резонанс показват, че същите зони на мозъка, които се активират, когато изпитваме физическа болка, се задействат и при емоционалното отхвърляне. Ето защо отхвърлянето наистина боли.

2. Парацетамолът намалява болката, предизвикана от емоционално отхвърляне. В едно проучване, тестващо хипотезата, че отхвърлянето наподобява физическата болка, изследователите дават на някои участници ацетаминофен (парацетамол), преди да преди да ги накарат да си припомнят болезнено преживяване от миналото, в което са били отхвърлени.

Хората, които получили парацетамол, докладвани значително по-малко емоционална болка, в сравнение с участниците, получили хапче, съдържащо само захар.

3. Отхвърлянето е имало жизненоважна функция в нашето еволюционно минало. В епохата на лов и събирателство, да си отлъчен от племето е равносилно на смъртна присъда, тъй като е трудно да оцелееш дълго сам.

Еволюционните психолози смятат, че мозъкът е разработил система за ранно предупреждение, за да ни алармира, когато сме били изложени на риск от остракизъм. Така онези, които са чувствали отхвърлянето по-болезнено (т.е., при които мозъкът го е възприел като физическа болка), придобиват еволюционно предимство: те са по-склонни да коригират поведението си и следователно да останат в племето.

4. Повторното преживяване на болката от социално отхвърляне е по-ярко от спомена за физическа болка. Опитайте се да си припомните преживяване, в които сте чувствали значителна физическа болка. „Ъ?”, реагира мозъкът ви. С други думи, споменът не може да предизвика физическа болка. Но опитайте да преживеете отново болезнено отхвърляне (всъщност, недейте – просто го назовете с думи), и ще ви залеят куп чувства, които сте изпитвали тогава. Нашият мозък поставя приоритет върху преживяването на отхвърляне, защото сме социални животни, които живеят в “племена.”

5. Отхвърлянето дестабилизира нашата “нужда от принадлежност“. Всички имаме една основна нужда: да принадлежим към дадена група. Когато бъдем отхвърлени, тази необходимост е дестабилизирана и изключването, което чувстваме, усилва емоционална болка. Повторното свързване с тези, които ни обичат, или общуването с хората от групите, с които се чувстваме силно свързани, които ни ценят и ни приемат, може да успокои емоционалната болка след отхвърляне.

6. Отхвърлянето създава ударни вълни на гняв и агресия. През 2001 г. здравното министерство на САЩ публикува доклад, който посочва, че отхвърлянето е по-опасен рисков фактор за насилието сред подрастващите, отколкото наркотиците, бедността, или участието в улични банди. Безброй изследвания са показали, че дори леките ежедневни откази карат хората да изливат агресията си върху невинни минувачи. Но голяма част от тази агресия се обръща навътре.

7. Отхвърлянето ни праща на разрушителна мисия срещу нашето самочувствие. Често романтичният отказ ни кара да търсим вината в себе си, да се вайкаме всичките си недостатъци и да сипем ритници върху самочувствието си, което вече е съборено в калта. Повечето романтични откази са въпрос на различия в характерите и липса на химия, несъвместими начини на живот, различни приоритети или други подобни въпроси, които касаят взаимоотношенията между двама души. Обвиненията към себе си и атаките към самооценката ни само задълбочават емоционалната болка и правят възстановяването по-трудно.

8. Отхвърляне временно понижава IQ-то. Нужно е само човек да си припомни скоро преживяно отхвърляне, за да се справи значително по-зле на последващи тестове за интелигентност, тестове за краткосрочната памет, както и тестове за вземане на решения. Когато се опитваме да се справим с болезнено отхвърляне,не можем да мислим така ясно.

9. Отхвърлянето не реагира на разумни аргументи. Няколко души участват в експеримент, в който биват отхвърлени от непознати. Експериментът е нагласен: “непознатите” са подставени лица. Изненадващо обаче, дори разкритието, че отхвърлянето не е било действително, не успява да облекчи емоционалната болка, която участниците усещат. Дори когато им се казва, че непознатите са членове на презирана от тях група като Ку-клукс-клан, това не е достатъчно, за да успокои наранените чувства на хората. И все пак…

10. Има начини за лечение на психологическите рани, които отхвърлянето нанася. Има начини да се предотвратят психологическите, емоционални, когнитивни и социални проблеми, които обикновено следват. За да направи това ефективно, човек трябва да разгледа всяка една от тези психологически рани (т.е., да успокои емоционална болка, да се намали гнева и агресията, да защити самооценката си и да стабилизиране нуждата си да принадлежи към общност).

Източник: http://www.obekti.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close