Защо ми дойде това до главата? – Защото не знаеш как да ядеш.

Откъс от беседата „Добрият брат и добрият баща“

„Защо ми дойде това до главата?“ – Защото не знаеш как да ядеш. Ядеш много бързо. В бързото ядене не сдъвкваш храната си добре, на две, на три я сдъвчеш и я гълташ. Задавиш се. Ти не бързай. Като седнеш да ядеш остави всичките грижи навън. Не мисли нищо, мисли само за яденето. Ще благодариш на Бога, че ти е дал половин час на разположение, да бъдеш разположен. Ти седиш, ядеш бързо и после имаш някакъв смут. Казваш: „Защо не ми вървят добре работите?“ – Защото много бързо ядеш. После не само бързането, но гледам някой като приготовлява храната, бърза. Всички ние все бързаме… Когато ще печеш хляб, опечи го на свят. Да не е прегорен. Прегарянето нищо не носи. Хубаво изпечен хляб, хубаво сготвено ядене. Най-първо ще туриш казана. Като заври ще направите много слаб огън. Няма да го туряте да ври на силен огън. Докато заври, огънят може да е силен, но като заври много слаб да е огънят, нека полекичка да ври за един час и половина да ври. Ти като го туриш на силния огън, като го бъркаш, тия полезните хранителни вещества отиват във въздуха…

Хората ядат без да мислят и вследствие на това идват много болести. Вземеш една хапка хляб, помисли малко откъде е дошла. Тази хапка хляб е дошла от Слънцето. Колко хиляди разумни същества са работили за туй, което тебе ти е необходимо в този живот. Ако ти не го оценяваш! Значи, ако ти дадат една затворена кесия и ако ти не знаеш къде са устата да я отвориш, къде е свързана, ти не може да я използуваш. Значи тази храна, която възприемаме, трябва да я използуваме. Съдържанието на живота е вложено в клетките. Ако имаме любов към храната, тия живите клетки ще се отворят и онова, което Бог е вложил ще го възприемем и тогава ще бъдем разположени…

Веднъж, ако ядеш на ден съзнателно, ти щеше да бъдеш разположен целия ден. Сега ние ядем и казваме: „Не е хубаво яденето“. Мъжът дойде, жената има всичкото желание да сготви хубаво, той не оценява труда на своята другарка. Казва: „Храната не струва“. Питам: При това положение в живота може да има гостилничар, и може гостилничаря да не ти услужи. Сготвил каквото да е, отгоре ще тури червен пипер, маслото не е хубаво, той го сготви така само да залъже, да се образува хубава форма. Но трябва да вземем хубав пример от природата. Когато природата създава ябълка, круша, слива, череша, един плод за ядене, тя го сготвя много хубаво. Всички неща, които природата сготвя, са много добри. Тогава има някои неща, които са сладки, някои плодове са горчиви. Вие сега се заловите, де да намерите тая храна?

Често на мене ми носят някои храни, които аз десет години не искам да видя. Някой път донесли една баница, хубава отгоре, хубаво разточена със сирене, но брашното развалено. Сиренето и то не е прясно, а пък и маслото не е хубаво, и направили баница. Ако аз не ям от това разваленото нещо, те се докачат. Оставете такава баница с развалено сирене. Вие трябва да знаете дали тази овца е била здрава. Той десет пъти псувал докато направил това сирене, онзи, който млял брашното псувал, който правил маслото, псувал и казват: „Отлична баница“. Напсуваните работи не са хубави. С любов да е работена. Аз бих желал ето каква баница: Ти ще садиш сам житото на нивата и ще пееш. Като го сееш – ще пееш. Като расте – пак ще пееш. Като жънеш – пак ще пееш. И като го вършееш, и като го свариш, пак ще пееш. Ще имаш една овца, от която ще доиш млякото и ще пееш. Като го издоиш, ще потупаш овцата. Казвате: „На Учителя ще направя една баница“. Такава баница направете, и ще ви кажа, че е отлична. Но кой от вас е направил такава баница?

Всички искате да ми угодите с много хубава баница. На туй съм неверник. Какво правя тогава? Имам една котка и като ми донесат баница дам на нея, но и тя не яде. Някога яде, но някога не яде. Казвам: Ако моята котка не яде баницата, как аз ще я ям. Същият закон е и за вас. Не яжте нещо нечисто. По-добре да е гладен човек, отколкото да е нечисто. Ако вземеш нечисто, после трябва да се чистиш, да се чистиш…

Никога не гответе, когато сте болни. Не пипай хляб, когато си болен. Дойде някой неразположен, трескав, ще дойде ще ти донесе ябълки. Когато си болен, никога нищо не носи. Когато си здрав, тогава носи. Колцина от вас спазват тия правила. Не пипайте хляб, когато сте болен. Новата наука, най-първо, започва от яденето. Малкото, което имаме трябва да бъде чисто. Чистота трябва да се внесе навсякъде. Вода имате, пиеш вода, гледаш прашинка. Измий чашата хубаво, гледай никакъв прах да няма. Ако ще пиеш, най-хубавата вода пий. Ако пиеш нечиста, ще видиш, че след 10–20 години ще започне да те боли, ту левия крак, ту десния, ту плешката, ту главоболие ще имаш. Всичките нечистотии влезли в човешкото тяло. Мъчно се лекува тялото.

Сега мъчнотията е там, че вие ще се уплашите. Не да се плаши човек. Не е въпрос за плашенето. Човешката душа е толкова чувствителна, че ако оставим тя да ни ръководи, да ни храни, тя ще ни подскаже именно с какво трябва да се храним. Всеки човек трябва да яде това, което обича. Никога не яж нещо, което не обичаш. Хубавото ядене е онова, което обичаш, не онова, което хората хвалят…

Казвате: „Да живеем добре“. Че как ще живеем добре. Къщата не е направена както трябва, прозорците не са добри, светлината не е достатъчна, доста нечиста е храната, не е чиста водата, пък и дрехите не са хубави. Ти си толкова беден, че от някой умрял човек, твой чичо или стрина умрели, ти дават дрехите на умрелия да носиш. Дрехите на умрял човек ще носиш, че тогава ще прокопсаш. Казваш: „На светия“. Но светите не са умрели. Ако носиш дрехата на светия, друг въпрос е, но ако носиш на съвременен човек, друг въпрос е. От каквато болест е умрял, и ти ще умреш от същата болест. Ако един съвременен шивач има проказа, или е заразен със сифилис и ако той ти ушие дрехи, той ще ти предаде сифилиса чрез шиенето. Какво ще се ползуваш? Какъвто и да е шивачът, болен от сифилис, да не бута дрехата. Ако я бута, ще ти даде болестта. Той има сифилис и ще ти прави хляб.

Здрави трябва да бъдат хората. За хлебари трябва здрави хора. Никакви ничистотии, никакви болести не трябва да има. Най-здравите хора трябва да бъдат хлебарите, дрехарите трябва да бъдат здрави. Сега, понеже няма контрол, ние ще контролираме. Тогава от невидимия свят има правило. Като минаваш покрай дрехара, казва ти нещо: „Тук недей минава“. Като минеш покрай друг: „И тук не влизай“. Дето ти кажат : „Влез“, там влез. Идеш при някой хлебар. Казва ти: „Тук недей“. Но дето ти каже:„ Влез“, влез там. Или искаш да отидеш при някой гостилничар. Казва ти: „Тук не може“. Идеш при друг – и тук не може. Ти казваш: „Нямам време“. Ако нямаш време, ще страда главата ти. Като дойдеш до друг, казва ти: „Влез тук да се наядеш“. Само тъй ти казва. Казвам: Каквото ти казва, прави…

Станеш сутрин, недоволен си. Питат те защо си недоволен? Казваш: „Не можах да спя“. – „Защо не можа да спиш?“ Може ли неспането да зависи, че не си ял добре, не си дишал добре, обходата ти не е била добра? Вечерта като си легнал, не си легнал на време. Защото има един закон: На време трябва да легнеш. Ако ти не лягаш на време, ти не можеш да се ползуваш. Защото като си легнеш, и тялото да си почива. В спането става едно пречистване. Ти трябва да спиш, за да могат Божествените слуги да пречистят тялото. Ти излизаш из тялото навън да пречистят тялото. Сутрин като се върнеш да намериш тялото си пак чисто, за да можеш да работиш. Доста работници има в тебе, които трябва да работят…

Като гледам благоутробието (коремната област), виждам, че сте яли повече отколкото трябва. Благоутробието да се смали. В нас обиколката на талията трябва да е два пъти обиколката на врата. Рамена широки. Бюджета на стомаха да се понамали. Бюджета на рамената да се увеличи. Не е в много ядене. Ние работим повече отколкото трябва. Всяка жена като стане сутрин взема тенджерата, свещенодействува. Пет часа само служене като свещеник с тенджерата. И целият ден го употребява за готвене. Туй не е естествено положение. Достатъчно е за приготовлението на яденето 1 час, нищо повече. Хайде и за вечеря един час – 2 часа. А пък сега имаме 8 часа.

Аз, ако варя картошки няма да ги варя на бързо, ами ще ги варя полека. Нека вземе час и половина да се сварят. На силен огън нещата не овират добре. Ако тенджерата е херметически затворена, само да заври и ще я оставите да ври (на слаб огън). Ония масла, които са в картошките остават. Когато силно ври, губи се хранителното вещество. Бързите работи, които се вършат, нямат никаква философия.

Отива един американски студент в Германия при един професор, понеже американците са много бързи, казва на професора:„ Имате ли някой курс по философия да го свърша за 5–6 месеца“. Казва: „Да, имаме. Имаме за 4 години, имаме и за шест месеца“. Само че, когато Господ искал да създаде динята взема му само шест месеца, а когато намислил да създаде дъба, му взело 100 години. Ако искаш да мязаш на динята – 6 месеца, ако искаш да мязаш на дъба – 100 години. Има една философия на динята, има и философия на дъбовете. Динята ще я садиш, другата година пак ще садиш, а дъб като сееш в 100, 200, 400 години веднъж. Хубавите неща изискват време. Не бързайте. Всяко нещо което го направите, да го направите добре.

XVII година.
11 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 15 декември 1937 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.