Защо хората вярват на псевдонауката

Псевдонауката може и да е привлекателна в киното, но присъствието й в медиите би трябвало да буди възмущение. Как учените да се преборят с разпространението на незнание?

Псевдонауката е навсякъде – на гърба на шампоана ви, в рекламите, които изскачат на Facebook стената ви и най-вече в жълтата преса.

Смели твърдения, написани в многосричен научен жаргон създават фалшивото усещане, че са подкрепени от лабораторни изследвания и непоколебими факти.

Магнитните гривни подобряват спортните ви резултати, въглехидратите ви правят дебели и практически всичко причинява рак.

Естествено, учените знаят, че понякога хората вярват в неща, с които знанието няма нищо общо. Част от тях приемат, че няма проблем в различните възгледи – в крайна сметка самият свят на науката е пълен с хора, които имат разногласия помежду си. Ако всички мислеха по един и същ начин, всички учени биха могли да се пенсионират и да нарекат статуквото “истина”.

Но когато хората са абсолютно убедени, че измамата, пенкилера и всякакви вълшебни лекове са подкрепени от науката, трябва някак да се води борба срещу това.

Защо обаче е толкова трудно?

Европейците – и особено британците – винаги са били предпазливи по отношение на “социалния елит” – привилегированата общност, в която учените заемат централно място.

Много хора настръхват при мисълта да слушат думите на онези, окичени с многобройни научни степени, които говорят пренебрежително от висотата на познанията си и се опитват да “поправят” по-малко образованите.

В масовото мислене хората на науката имат репутация на ограничени, арогантни, високомерни и нетолерантни към онези, чиято специализация е различна от тяхната.

Но горе-долу колкото голям е броят на високомерните учени, толкова приблизително е и броят на скромните, любезни, ентусиазирани деятели на науката, които обичат своята научна област и искат да я популяризират сред масите.

Когато обаче се опитате да противоречите на съществуващите убеждения, рискувате да се изправите пред цял набор безумия.

Затова нека за момент погледнем какво се случва в ума на хората, докато четат научни статии:

• “Ирационалната ескалация” (тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия) е причината хората, които вече са дали парите си за билети за невероятно слаб филм, да похабят и времето си, за да го гледат. Това е и причината хората да се мъчат да изядат ужасната храна, която са поръчали, или да сключат брак, когато връзката вече е поела надолу – това е стремежът да оправдаваш предишни решения, използвайки следващото.

Това означава, че ако хората стоят достатъчно дълго зад някаква позиция, те имат усещането за “инвестиция” в нея – и вероятно ще се стремят да я отстояват до последно.

• Наравно с желанието ни да бъдем прави, ние сме податливи и към следването на тенденции и модели, когато осмисляме света. Това ни води до склонност към потвърждаване и селективност: търсим доказателства, подкрепящи теорията ни и игнорираме доказателствата, които я опровергават.

Като се има предвид, че всеки ден ви се случват няколко милиона индивидуално наблюдавани събития е лесно да подберете от тях някое, доказващо идея, в която вече сте повярвали, независимо дали тя е суеверие или стереотип.

• Ежедневният живот носи много информация и понякога подсъзнанието ни я обобщава погрешно, ставайки жертва на илюзията за групиране. Всякакъв случаен набор от данни изглежда така, сякаш в него има свързващи елементи. Ако нямаше такива елем

енти, не би било случайно разпределение, а равномерно, базирано на шаблон. Но нашата пристрастеност към реда ни тегли към общите елементи – и е лесно да забравим, че две неща, които се случват едновременно, не е задължително да бъдат свързани.

Ефектът Дънинг-Крюгер е брутално обобщен от Дарвин като “невежеството поражда увереност”. Колкото по-малко знаете, толкова по-вероятно е да се приемате за експерт. Обратно – колкото повече знаете, толкова по-вероятно е да се съмнявате в компетентността си. Това означава, че някои хора имат илюзия за превъзходство, а някои експерти не могат да обяснят как правят нещо, защото приемат, че това, което правят, е лесно – или очевидно за всички.

//www.youtube.com/watch?v=4Y5ia2CEt5c

Един експерт, който може да обяснява разнообразни неща, е Кристиан Беренбрух, носител на наградата Advance Global Australian по биотехнологии, гостуващ преподавател в Мелбърнския кралски технологичен институт и член на преподавателското тяло на университета “Монаш”.

Беренбух посвещава поне по три часа на ден на разобличаване на псевдонауката

Той казва: “Където са намесени пари, науката отива в боклука. Например, когато средностатистически спекулант реши да инвестира в технологична компания, е много трудно да се преодолее убеждението, че науката не е шарлатанство. По цялата земя е пълно с публични компании, които печелят пари от наивни инвеститори, опирайки се на псевдонаука – но след като инвеститорите се хванат на хорото, продължават да играят в тази игра”.

Друга област, в която псевдонауката процъфтява, е здравеопазването, твърди Беренбух.

Когато здравето се влошава и има все по-малко варианти за лечение, тенденцията да се пробва всичко възможно нараства. Объркващият аспект на това е концепцията за човешката надежда – и тя, за съжаление, практически винаги подкопава науката. Надяваме се, че нещо ще проработи. Вярваме, че нещо ще даде резултат.

Маргарет Дефейтър отговаря за комуникацията между бизнеса и работодателите в универститета “Нортумбриа” – пост, който й дава богат опит с публичната комуникация.

Тя има някои практически съвети как да бъде предадено добре научното послание до масовите потребители:

“Мисля, че много учени се затрудняват да обясняват изследванията си на обикновен, ежедневен език. Най-добрият начин за комуникация, който съм открила, е чрез събития като фестивалите на науката. Екипът на Healthy Living беше направил на такъв фестивал временен щанд, обясняващ с леснодостъпни модели и занимания, базирани на резултати от научни изследвания. Резултатът беше изключително добър – те вземаха нещо доста абстрактно – и го превръщаха в конкретно”.

Ако ще се борим с митове, трябва да подобрим способността си за комуникация, с креативни подходи като занимания с участие на публиката, насърчаващи индивидуалното усвояване на знания.

Учените може и да са в правото си да се опитват да изкореняват погрешните разбирания, но е необходимо да предложат на хората нещо друго, което да звучи достъпно и достоверно.

//www.youtube.com/watch?v=htEMitphv8w

Източник: The Guardian / Lifecafe

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close