fbpx

Защо е абсолютно недопустимо да решавате проблемите на другите

8 505

Защо е абсолютно недопустимо да решавате проблемите на другите.

Доколко всичко това е сериозно … Няма значение в какво въплъщение сме влезли в този свят. Ние сме нечии деца, ние сме нечии приятели, нечии родители и познати….

Доколко всичко това е сериозно …

Няма значение в какво въплъщение сме влезли в този свят. Ние сме нечии деца, ние сме нечии приятели, нечии родители и познати. И често ако любимия човек изпадне в трудна ситуация, ние считаме за наш дълг да му помогнем, не с дела, а със съвет.

Често се случва така, че ние помагаме на човека, с всички сили се стараем да направим всичко по най-добрия начин, но като резултат се получава така: нашите сили изтичат в неизвестна посока, а очакваната благодарност никога получаваме.

Защо се случва това? За съжаление, ние сами провокираме тези събития. С това, че се опитваме да помогнем. В действителност, това не е носи полза и на двете страни!

Когато ние даваме тези „кредити“, ние, с нашата добросъвестност лишаваме човека от силата му с нашата „подкрепа“ …

При всяко такова „кредитиране“ – човекът вече ни е задължен.

Преди коледните празници помолих студентите да наблюдават – колко често ние несъзнателно се „вклиняваме “ в потока на движение, в действията на нашите близки. Как ние всъщност без да се замисляме ги лишаваме от техните сили и ги обезценяваме.

Те наблюдаваха:

– Колко често си позволяваме да се прекъсваме един друг. Особено – колко често жената в компания прекъсва своя мъж, поправя го, дава съвети – всичко това е неуважение.

Речта – това е енергия – да се „прекъсне“ потока на речта – не е само объркване на мислите, така жената обезценява своя мъж.

– А когато мъжът прекъсва жената, проявява власт.

– Колко често ние променяме траекторията на движение на детето? То си тича, то просто е заето с неговите задачи. Възрастните често си позволяват от излишък на чувства да вземат детето в ръцете си, вклинявайки се в неговата траектория на движение, без да изчакат детето да довърши нещо негово си, като го „превключват“ на това, което те мислят, че сега е по-важно. Така те също отнемат неговите сили и объркват мисленето му.

Психолози, работещи с тялото, много работят с незавършени, прекъснати движения. Когато ние прекъсваме по някаква причина телесни действия, това формира блок на много нива. И от него „израстват“ множество симптоми.

Когато траекторията на движение на детето често я променяме, ние „крадем“ силата му, ние му даваме да разбере – ние сме богове, ти трябва да ни слушаш. И детето става все по-ограничено, и по-агресивно, упорито и импулсивно. И безинициативно.

И всичко това правим неосъзнато – неуважение към процесите и динамиката на малкия човек, което оставя усещане у него, че не може да влияе на нищо.

Да обобщим: когато ние започнем да се намесваме в живота на някой друг, не само на детето, ние поемаме роля, за която никой не ни е упълномощавал, и всъщност лишаваме човека от неговия път. Като разбира се, това не се отнася за случаите, в които е необходима бърза реакция, и помощ и подкрепа са спешно необходими.

Затова: Когато близкият ни човек започне да разказва колко му е трудно, колко задачи и работа има, е по-добре да се каже: „Аз виждам, че имаш много проблеми. Но те – са такива (покажете малкия си пръст), а ти си просто ето такъв (вдигнете ръце нагоре). Аз вярвам в твоята сила и способности. Ако искаш да бъда до теб, аз съм тук, но знам, че с това можеш да се справиш на 100 %. “

Когато престанем да бъдем „добрички“ по отношение на себе си и на другите, тълпата до нас ще е по-малка, а честността, добротата и силата на Любовта в живота ни ще стават все повече.

Саманта Ройз

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close