Защо баба няма целулит ?

Защо бабите ни са изкарвали до 100 години, не са боледували и са нямали целулит? На този въпрос отговаря твърде любопитна история, разказана от Ваня Асенова. Тя споделя за бита на възрастните хора и за начина, по който са се хранили. А тъкмо това е вероятният ключ към дълголетното им здраве.

Ето разказа на Ваня:

Моята баба живя до 97. Почина леко в съня си. Не страдаше от тежки заболявания, нямаше високо кръвно, носеше очила само за четене. Беше висока 161 сантиметра, тежеше 57 килограма – без нито един ден от живота си да е била на диета. Според нея гладуването е “пълна глупост, с която момичетата изтезават тялото си и не умеят да се наслаждават на малките радости на живота”. Тя доживя до дълбока старост, защото спазваше няколко прости правила.

1. Сутрините на баба почваха с билков чай на гладно. Тя не знаеше що е безалкохолна газирана напитка, но за сметка на това в кухнята й – в специално чекмедже в стария дървен бюфет – държеше в тензухена торба набрани и изсушени от нея билки. Жълт кантарион, мента, мащерка, маточина, невен, коприва, шипка, бял равнец… Баба пиеше билкови отвари по-няколко пъти на ден, без да се съобразява със сезона навън. Дори и през лятото тя обичаше да си прави топъл чай, който действаше по-разхлаждащо и от най-студената напитка. Тайната на топлия чай е проста – той разширява кръвоносните съдове и повишава потоотделянето, а с него изчезва и излишъкът от топлина. Така организмът изстива. Точно затова в топлите страни всички пият топъл чай, за да се охладят.

2. Баба закусваше час след сутрешния си чай. Обратно на теорията, според която това трябва да бъде най-обилното ни хранене през деня, закуската й беше проста и сдържана като количество. През пролетта и лятото тя хапваше един-два плода, на които в момента им е сезонът, или комат хляб, домашна извара/сирене и домат – откъснат преди броени минути от градината.

3. Не беше най-изкусната готвачка на света, затова за обяд приготвяше манджи от “каквото има”. Гозбите й бяха прости, само с няколко продукти, но пък много вкусни. Особено бобът, направен в глинено гърне, бъркан с дървена лъжица, варен на готварската печка с дърва.

4. Баба вярваше, че кърито е създадено от Господ за индийците, а чубрицата – за българите. Редовно използваше чубрица, магданоз, мащерка, джоджен, копър, босилек, розмарин. Казваше, че човек трябва да посяга само към растения, които виреят в родината му.

5. Не пържеше, като изключим мекиците и филиите, които я изнудвахме да ни прави в неделя за закуска. За паниране дори не беше чувала. Не готвеше мазно, но редовно използваше свинска мас, приготвена лично от нея.

6. Рядко хапваше нещо за вечеря, но пък си имаше малка специална чаша, в която слагаше не повече от 50 мл домашна ракия, която обичаше да пийва бавно. Тя често се шегуваше, че това е нейното хапче за сън. Не отказваше и чаша червено вино.

7. Винаги ядеше това, което сезонът предоставя. През пролетта и лятото наблягаше на пресните салати и плодове. Зимните й салати бяха от цвекло, ряпа, моркови, които разнообразяваше с киселото зеле или някоя вкусна домашна туршия. Към зимното разнообразие трябва да добавим гроздето, което при специални условия на съхранение в зимника изкарваше чак до Коледа, сушените сини сливи и джанки. Не трябва да забравяме и за ябълките и крушите, които се консумираха пресни или печени на фурна. През зимата нямаше седмица, в която баба да не изпече и тиква, която според нея беше идеалният десерт. В дома й се ядяха и много фъстъци, главно пресни и веднага след обелването им от шушулката, която ги пази за дълго свежи.

8. Чесънът и лютата чушка винаги бяха на масата, ако се яде нещо солено. Баба обичаше да си хапва и суров кромид лук. Главата му разрязваше на две и така си го ръфаше. Празът през зимата също присъстваше често на трапезата й. През студените месеци от годината правеше и нещо, което тя пак наричаше салата. В дълбока купа изсипваше суров доматен сос, ситно нарязан пресен праз и една супена лъжица олио. Елементарно за приготвяне, но нямате представа колко е вкусно!

9. Рядко консумираше прясно мляко. Веднага го правеше на кисело, но пък с удоволствие пиеше айрян и мътеница. От млечните продукти наблягаше на домашната извара, сирене и масло. Кашкавалът беше лукс, който рядко присъстваше на трапезата й.

10. Не беше вегетарианка, но стриктно спазваше всички пости. Месо хапваше рядко. За Великден дядо колеше агне, а за Коледа – прасето, от което освен всичко друго, се правеше и нещо средно между луканка и бански старец. И ако през останалата част от годината й се хапваше мръвка, тя си отрязваше парче от този сух местен деликатес.

11. С другите баби от махалата си имаха ритуал. Всяка сряда следобед ходеха на сладкарница, в която задължително си поръчваха по две тулумби и голяма наливна боза. В събота следобед също се събираха в една от тях, черпейки се с турско кафе и домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, в което има рафинирана захар.

12. Никога не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все си намираше нещо, което да свърши навън, да е на чист въздух, да е в движение.

13. И нещо последно, но важно. Умът на баба не беше зает от мисли за гоненето на кариера, печелене на пари, трупане на материални богатства. Тя живееше от сутрин до вечер, от днес за утре, от ден за ден, сигурно затова винаги беше в добро разположение на духа.
Вярно е, че в онези времена храната и природата са били чисти, а стресът – непозната дума. Но това не означава, че днес не бива да живеем по-простичко и по-здравословно, без да се вманиачаваме на тема “био/еко храни”.

Източник: Ваня Асенова, Standartnews.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close