За женското приятелство….с любов!

Много е говорено и писано за мъжкото приятелство – как мъжете умеят без много приказки и обяснения да изградят помежду си истинско доверие и да разчитат един на друг през годините. Не по-малко обсъждана е и темата за приятелството между мъж и жена – за това, дали подобни отношения могат да оцелеят, особено ако са подложени на атаката на чувствата на една от двете страни. По-малко обаче се говори за женското приятелство. Изглежда, че то е приемано за нещо съвсем естествено, спонтанно и предсказуемо. Има и теза, че всъщност женско приятелство няма, че помежду ни има само завист, лицемерие и конкуренция.

В очите на околните, жените винаги могат (друго е дали искат) да си бъдат приятелки, дори единствено и само заради факта, че обикновено те са по-контактната половина от човечеството и винаги ще има какво да си кажат. Ежедневно ставаме свидетели на безкрайните сладкодумия на приятелки, щом минем покрай близкото кафене. Изчерпва ли се обаче женското приятелство единствено и само със споделяне на ежедневните клюки, любовни терзания и майчини неволи?

Но колко дълбоко можем да стигнем жените в общуването си и разбирателството по “женски” теми, прави ли ни приятелки?

Понякога, ходейки по улиците и наблюдавайки отстрани женските компании, се чудя, доколко искрени са. Виждам „приятелки“, които се засипват с комплименти една друга, а само след минути пускат зад гърба си възможно най-цинични коментари. Ежедневно чувам разговори между „приятелки“, в които се обсъжда поведението на третата, неприсъстваща в момента „приятелка“ от групата. Чувала съм упреци от „приятелки“, затова че не се обаждам достатъчно често и че щом не намирам време за тях, значи не са ми достатъчно ценни и мили.

Същевременно имам точно една шепа сродни души, с които по една или друга причина се чувам и виждам изключително рядко, и въпреки това мога с ръка на сърце да нарека мои сестри. Мои най-добри приятелки впрочем са и моите майка, баба, леля и сестра. Въпреки разликата в годините. И въпреки честите ни спорове и караници. Всичко това ме кара да се замислям все по-често за женското приятелство, затова кога то е истинско и как може да бъде съхранено такова, въпреки времето, разстоянието и ангажиментите.

„От женското приятелство по-ценно няма“, ще кажат някои. Единствено друга жена може да разбере истински твоите скрити копнежи, вълнения и тревоги. Има теми, за които, колкото и да си близък с партньора си, не можеш или не искаш да говориш. Или пък ги споделяш и просто оставаш неразбрана. Чисто обективно, мозъците на мъжете и жените са устроени по различен начин и не можем да очакваме от един мъж да подходи със същото разбиране, както най-добрата ни приятелка, майка или сестра. Единствено друга жена може да „понесе“ безкрайния поток от думи и мисли, които ние като жени, понякога имаме нужда да излеем в приятелски разговор.

Един психолог преди време ми беше казал, че една от основните потребности на жените е да говорят. Да говорят, дори и да знаят, че отсреща никой не ги чува.

Неслучайно срещите между приятелки отстрани изглеждат като състезание по надприказване и са меко казано странни за околните. Особено за мъжете. И това естествено има своето обяснение – докато праисторическите мъже са прекарвали часове в мълчание и в чакане на поредната плячка, то жените не са излизали от пещерите и единственото им забавление е било общуването една с друга. С това си обяснявам и всички тези женски „приятелства“, на които ставам свидетел ежедневно – тези, които се изчерпват с клюки по кафенетата и градинките, с шопинг в мола или с обсъждане на майчинските неволи по площадките.

Ако надникнем зад тези най-примитивни потребности от общуване, за женското приятелство можем да разкажем много повече. За онова приятелство между силните, независими и творчески настроени жени, които се събират, за да споделят какво ги вдъхновява, да изживяват заедно и щастливите и тъжните моменти, за да се карат и критикуват понякога – и то право в очите, а не зад гърба. Ей това наричам аз истинско женско приятелство. Единствено на твоята истинска приятелка можеш да звъннеш в два посред нощ, за да споделиш какво те вълнува и защо не може да спиш. Единствено твоята истинска приятелка ще ти каже, че този път не си сполучила с новия цвят на косата, а няма да прикрие мислите си под неумело скалъпен комплимент. Истинската приятелка ще се радва заедно с теб, когато си на върха и си щастлива, но и ще те изправи, когато си изпаднала в депресия и отчаяние. Тя е тази, с която може да се скараш и след това да се сдобриш, а не тази, която винаги е винаги съгласна с теб и те възхвалява до небесата. Точно от такива приятелки впрочем трябва да бягаш надалеч.

Защото, за жалост, и женското приятелство е монета с две страни. И няма как да бъде иначе./s4>

Зад сладките приказки и мили усмивки често се крие доза лицемерие, чувство на ревност, превъзходство или малоценност. Съвсем дълбоко в човешката природа, особено в женската, можем да открием съвсем нелицеприятни черти като завист, горделивост, егоцентризъм. Оказва се, че едно женско приятелство може да бъде наречено истинско и да устои в годините, единствено, ако в него не е замесен онзи така лош навик да се сравняваме и да пожелаваме я мъжът, я богатството, я кариерата на нашата приятелка. Или пък да си мислим, че видиш ли – на нея всичко ѝ се получава по-лесно и без много усилия. Дойде ли такъв момент трябва да сме наясно, че с женското приятелство всичко е свършено. Тогава идва ред на клюките, сплитните и не толкова красивата част на женските взаимоотношения.
Истинско умение е да стоиш настрана от подобни низки страсти. Съумееш ли да го направиш обаче, можеш да бъдеш възнаградена с онова толкова по детски чисто и искрено приятелство, за което всички четем в книгите, гледаме по филмите и за което тайно мечтаем.

Източник: http://www.hera.bg
Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close