За това, което остава след любовта…

След любовта остават телефонни номера, които бледнеят.

След любовта остават чашите с гравирани монограми, откраднати от по-добрите хотели.

След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в две чаши и чертите да бъдат на една и съща височина.

След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер за това, че ни вижда с други.

След любовта остава на устните металният вкус на несполуката.

И някакви адреси на взети под наем стаи – от четири до шест.

След любовта остава изречението „Прекрасно изглеждаш, не си се променила с нищо“ и „Обаждай се понякога, имаш ли още телефонния ми номер?“..

След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любов.

Остават тайните знаци, любовните цифри, остава твоята страна от постелята и страхът да не би някой да дойде.

Възклицание и оставената слушалка, когато се появи някой чужд глас, хиляда и една лъжи..

След любовта остава изречението „Ще вляза първа в банята“ и отговорът „Нима няма заедно?“. Този път-НЕ!

 

След любовта остават съучастниците-пазители на тайни, които вече не са никакви тайни.

След любовта остава леко безпокойство, когато пътем вдъхнем познатия парфюм на непозната жена.

След любовта улиците са празни, а градът – пуст.

След любовта остават неподписаните изгледи от Венеция и Амстердам.

Фотографиите, направени пътьом, загубените фиби, шофьорите на такси, които не ни обичаха, и цветарките, които ни обичаха.

След любовта остава накърнената суетност.

След любовта остават другите хора и другите жени.

След любовта не остава нищо.

Автор: Момо Капор

Източник: http://www.skypodnevniche.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close