За романтичките с любов…

Да! Романтичка съм, безумно влюбена съм в любовта, в сърчицата, дантелите по прозорците, малките панделки, маргаритките, кутийките с камъчета, картичките с три думи, които могат да ускорят пулса ми и да ме разплачат, в баладите и разбитите сърца, които се лекуват с любов… Защото вярвам, че сме създадени за обичане. Не! Създадени сме за много обичане!

Влюбена съм в красивите залези и вятъра в косите, в ръката, която стиска моята и ме води към красивия морски бряг, в мокрото от дъжд лице, което ми се усмихва, и в топлите устни, които ме целуват. Влюбена съм в изчервените му бузи, когато казвам колко е красив… Влюбена съм в разтопения шоколадов бонбон в джоба му, който е запазил за мен, в ръката му, когато ме придърпва към себе си, усетил мъжки погледи върху мен. Влюбена съм в дъждовните следобеди, прекарани в леглото, и в среднощните разговори в колата. Влюбена съм в безмълвните телефонни обаждания и безсмислените разговори, крещящи „Обичам те“. Влюбена съм в безсънните нощи, когато мисля за него и в съобщенията за „лека нощ“. Влюбена съм в скандалите и горещите сдобрявания след тях. Влюбена съм в реалността на нереалната любов.

Никога няма да спра да бъда такава, никога няма да направя любовта обикновена, безлична, ежедневна… И в най-трудния ден, когато ми идва да избягам от нея, пак си изваждам романтичните очила, за да видя онзи, в който се влюбих, онзи, без който ми е трудно да заспивам вечер, онзи, с който обичам да се събуждам сутрин, онзи, чиято прегръдка разтапя насъбралата се горчилка от деня ми, онзи, чиято любов калява душата ми… И го виждам отново, намирам го, за да го заобичам, въпреки времето, което ни е променило!

Никога няма да спра да гледам романтични филми и да слушам песни за любовта, никога няма да спра да рисувам любовта с красиви думи, няма да я предам, няма да се откажа от нея и да повярвам, че не съществува.

Романтичка съм. Загубена в илюзия или пък живееща в най-голямата реалност? Търся любовта във всяко настроение, зад страховете, болката, гнева. Навсякъде. Не се срамувам да изглеждам глупаво, когато я усетя около себе си, когато загубя своя разум и полетя в безумие и пеперуди.

Не се страхувам да попивам сълзите на любовта, да обличам сивите делници в красиви цветове, да прегръщам и целувам наранените сърца, да говоря за любовта, онази – отречената, скритата и отхвърлената, остарялата. Да, от нея боли. Знам! Но без нея би боляло много повече…

Не, аз не съм оптимист, не живея в розов балон, не винаги ми е красиво… Но обичам! И с любов лекувам всяка рана.

автор: Неви Боджукова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...