Един ден я забелязала змията и започнала да я преследва, за да я изяде. Пеперудата цял ден бягала, къде ли не се опитвала да се скрие, но змията бързо и безшумно се плъзгала в тревата и все се оказвала до нея, готова да я погълне.

Накрая красивата пеперуда се изтощила от преследването, видяла, че няма как да се спаси от злобната змия и се предала. Но в последния момент преди своя край, тя се обърнала към нея и казала:

– Може ли да те попитам нещо преди да ме изядеш?

– Не ми е в природата да давам обяснения – отвърнала змията, – но, хайде, от мен да мине… Питай.

– Ти по принцип храниш ли се с пеперуди?

– Не.

– А аз направила ли съм ти нещо лошо?

– Не.

– Тогава защо искаш да ме унищожиш?

– Просто ме дразниш с красотата си… И с това, че летиш!

Притчата е част от сборника “ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото