За очакванията и упованието

Всеки, който е запознат с Божието Слово, знае, че в Библията Той ни разкрива Своя характер и същност, разказва ни за Своите обещания към нас и ни поучава как да живеем. Неговата любов към нас не е резултат от нашите добри дела, напротив: Той ни възлюби когато бяхме противни за обичане и изгубени в греховете си.

След като се новородим и започнем да се обновяваме и трансформираме по Неговата воля, ние започваме да се държим и живеем по различен начин. Ако Го обичаме, ние спазваме заповедите Му, и ако спазваме заповедите Му, Той ни благославя. Това са Божиите принципи, които Той спазва: когато Го търсим и се приближаваме към Него, Той се приближава към нас. Коолко по-силно го обичаме, толкова по-силно усещаме Неговата любов. Колкото повече се посвещаваме на Него, толкова повече Той ни се открива. Трудът ни в Него и за Него никога не е напразен. Той възнаграждава всяко наше усилие. Той разбира всяка наша болка. Състрадава ни във всичко. Бил е изпитан във всяко нещо, в което сме изпитани и ние и може да ни даде сили да устоим на всичко. Той никога няма да се отрече от нас, никога няма да ни се подиграе, никога няма да ни презре, никога няма да използва нещата, които Му доверяваме срещу нас. Той е любящ, милостив, прощаващ, верен, интересува се от всеки един детайл в нашия живот, Неговата същност е любов! Той е съвършен.

Всички тези неща важат с пълна сила и във всеки един случай за нашия Бог. В даден момент обаче, някой от нас е решил, че това важи и за хората и е започнал да уповава на даден човек и да очаква от него да бъде такъв. После човека го е разочаровал, той се е наранил и за да отмъсти е разочаровал някой друг и на свой ред е наранил него. И това се повтаря в цялата човешка история.

Бог ни казва да обичаме хората, но никъде не ни обещава, че те ще ни отвръщат със същото. Няма никаква гаранция, че ако ти си добър с някой, той ще ти отвърне с добро. Човекът е непостоянен и при него не важат тези закони. Може да дадеш живота си за някой, но това не го задължава да бъде мил с теб. Отхвърлянето, болката и разбитото сърце са цената, която плащаме за ова, че сме гледали на човек като на бог и за това, че сме очаквали нещо от него, вместо да уповаваме на Бога. За това, че сме пуснали някого в нашето Светая Светих – свещеното интимно място, където само Бог принадлежи. Сами носим отговорност за нашите избори и грешки и нямаме право да обвиняваме нито Бог, нито ближния си. Единственото, което можем да направим е да си научим урока и да помолим Бог за мъдрост и сили, за да простим и да продължим да обичаме. Защото ако ние се жалваме, че хората са ни неблагодарни и не ни дават любов и признателност, какво трябва да каже Исус, Който даде живота Си, за да спаси света?

Ваня Великова, 24.09.2015

Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене. Псалм 41:9

Понеже не беше неприятел, който ме укори, – Това бих претърпял, – Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, – Тогава бих се скрил от него; Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел. Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом. Псалм 55:12-14

Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти; Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му. Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша. Михей 7:5-7

Автор: Ваня Великова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...