За малките и големите неща

671

Какво научих?

Научих се да вярвам на инстинктите си. Като вълчица. На моите и на ничии други.

Научих се да не вярвам в думи. А само на дела. Последователни и с тежест.

Научих се на сила. Научих го, когато най-накрая приех, че слабостта не е порок, а просто най-трудната крачка за постигането ѝ.

Научих се да ставам и да продължавам. Когато. Където. Просто защото.

Научих, че хората около теб са важни. Когато успееш да ги различиш. И разпознаеш качеството в тях.

Научих, че мечтите окриляват, когато не живееш само и единствено с тях.

Противното би означавало бягство от самия себе си.

Научих, че е важно да виждаш и да живееш в реалността, дори когато е болезнена. Да не пестя пред себе си истината. Но без да я превръщам в драма.

Научих, че в любовта се дава преди да искаш да получиш. Клише, но факт.

Научих, че ако съумея в страданието да приложа дори и малко хумор, ще се изправя много по-лесно.

Научих, че трябва да внимателно да избирам принципите, в които да вярвам. Те могат да те затворят в клетка. Или да те издигнат до висините на орлите.

Научих се да се отдавам на емоциите си, независимо от белезите. Отново. И отново. Това е единственият лек за раните.

Научих, че е истинско изкуство да не се съпротивлявам на живота. Но да се примиря с него, би било падение.

Научих, че е важно да се боря да поддържам вечно жив пламъка на любопитството. Но без да го превръщам в безцелно клюкарстване.

Научих, че е важно да се уча. От всичко. Всеки. И по всяко време. Научих го от себе си. От хората, които значат много и не значат нищо. Че дори и тази значимост е твърде относителна.

Научих, че когато имам всичко, всъщност нямам нищо. Защото тогава има много за губене. И това парализира. Да се отпусна и просто да се радвам. Само тогава мога да събера Вселената в ръцете си.

Научих, че всичко е избор. Избор как да живея. Как да се трудя. Дали да остана вярна на онзи див инстинкт. Дали да се усмихна широко, дори когато в душата ми е гръмнал бойлер.

И още много за научаване ще има. Колко точно не знам. Но пък знам, че ще бъда там – изправена, приемаща, отхвърляща, разплакана, засмяна, искаща, близка и далечна. Невъзможен път за извървяване. Но достоен за катерене.

Соня Божкова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close