За любовта – Свагито Лийбермайстер

„Добрите взаимоотношения приличат на танц и се изграждат на принципа на танца. Не е нужно партньорите да се стискат здраво, а да са леки и радостни, бързи и свободни, движейки се в такт все едно в ритъма на „Селски танц” от Моцарт. Ако се вкопчваш в партньора, ще сковеш и него и себе си, ще пречиш на движението и няма да можеш да наблюдаваш безкрайно променящата му се красота. Тук няма никакво място за здраво вкопчване и властна десница, а само едва забележимо и мимолетно докосване. Ръка за ръка, лице срещу лице, гръб о гръб – не е толкова важна позата, просто знаем, че нашият партньор се движи в същия ритъм, заедно рисуваме структурата на танца и незабележимо се зареждаме от танцуването.“

ЧЕСТО СРЕЩАНИ (ПОГРЕШНИ) РАЗБИРАНИЯ ЗА ЛЮБОВТА

Любовта се нуждае от осъзнаване, тъй като сама по себе си тя е сляпа сила, която ни движи без да осъзнава сама себе си. Подобна любов не може да доведе до дълбоко удовлетворение. Даже точно обратното – любовта може да бъде една от основните причини да страдаме и дори да се превърне в омраза.
Но истинския проблем не е любовта. Истинският проблем е неосъзнатостта.

По време на терапевтична сесия лечебната работа често има за цел да помогне на човека да придобие по-дълбоко разбиране за любовта и за себе си, за това нека разгледаме някои погрешни разбирания за любовта, които много хора преживяват.

1. Човек чувства, че тъй като обича някого, трябва да направи нещо за него, например да облекчи товара му или трудностите, все едно любовта е вид задължение или дарителство. Всъщност това е намеса в живота на другия човек и съответно е в противовес на любовта, тъй като по този начин личните граници не са уважени.

Пример: Единият партньор е болен у дома, а другият се чувства виновен, понеже иска да излезе да потанцува. Ако здравият остане в къщи се чувства като в капан и негодува, а ако излезе има чувство на вина и мисли, че е егоистичен.

2. Човек си мисли, че тъй като обича някого има право да изисква от него. Като че ли да кажеш „Обичам те!” означава, че другият ти е длъжен с нещо. Това противоречи на любовта, тъй като отнема свободата на другия.

Пример: Жена казва на мъжа си, че ако той я обича, няма да замине на планираното бизнес пътуване. Тоест, той ще докаже любовта си ако си остане у дома.

3. Човек говори за любов, докато в действителност се опитва да манипулира другия, за да получи това, което иска.<

Пример: Класическият случай, за който всички знаем – мъж, който се опитва да придума жена да правят секс, като й казва колко я обича.

4. Човек преувеличава нуждата си да бъде обичан и не вижда колко е обичан в действителност.

5. Човек може да отрече нуждата си от любов. Това преструване обикновено прикрива истинска нужда от любов. Под маската на независимостта този човек се страхува да покаже нуждата си пред другия, може би дори и пред себе си.

Пример: Почти всички ергени или мъже тип „плейбой” попадат в тази категория.

6. Човек може да отрече собствената си способност да обича и да преувеличи потенциала на другия. Зад подобно отношение човек може да иска много силно връзката да продължи и да не може да признае не/способността си да бъде сам и удовлетворен.

Пример: Жена вярва, че ако изгуби партньора си ще изгуби всичката любов, без да осъзнава, че докато има нужда да я получи от нещо извън себе си нищо от партньора й не би могло да я задоволи за дълго.

от книгата “Дзен консултиране”

Свагито Лийбермайстер, психотерапевт

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...