За любовта без условия, и защо оставаме в нездравословни връзки

Все по-често чуваме колко е важно да обичаме без условия, без изисквания, без очаквания. Звучи прекрасно, нали? Със сигурност това е основата на истинската, дълбока,бленувана и отдадена любов.

Тази романтична представа за любовта крие в сърцето сериозен риск. Преди да я прегърнем напълно и да се посветим на другия в безусловна отдаденост, нека проверим рисковете. Защото не са малко.

Да обичаш някого без условия означава да нямаш никакви очаквания, да не мислиш дали това, което даваш се връща при теб под някаква форма, да приемеш другия с неговите недостатъци, грешки и понякога … лошо поведение. Това е да обичаш само-ЖЕРТВЕ-но, т.е. както става дума от тази дума доброволно да се поставиш в ролята на … жертва.

Какви рискове се крият зад митичния блян за безусловна любов?

Копнежът ни за безусловната любов идва от детска възраст. Тя е сърцето на майчината любов, а повечето от нас не са били обичани безусловно от майките си. Затова копнеем да бъде обичан поне веднъж по този начин, да срещнем компенсация за този пропуск … в собствената ни любовна връзка.

Да бъдем обичани без абсолютно никакви условия всъщност е инфантилно желание, което се появява както у нас, така и у другия. Но истината е, че то това няма нищо общо със зрялата представа за това какво е любов.

Когато единият партньор обича без условия той влиза директно в родителска роля спрямо другия. Когато другият е обичан без условия и очаквания той влиза в детска роля спрямо другия. Дали това е желателно? Със сигурност не!

В тази статия искаме да ви представим защо безусловната любов не винаги е решение, а понякога дори крие риск да се превърнем в жертви на собствената си самоотверженост. Трябва винаги да помним, че когато обичаме и прощаваме другият човек се чувства себе си, приет, прегърнат, обичан, окрилен. Любовта без никакви условия обаче може…

… да поощри лошото поведение у другия

Да обичаш без условия означава да прощаваш, но колко точно трябва да прощаваш, за да сложиш границата „Търпението ми беше до тук!“. Безграничното търпение и отдаденост може да поощри нездравословни поведение у другия, което да нарани отношенията ни, както и собственото ни самоуважение.

… да толерира вредните навици

Много често партньорът ни помага да станем по-добра версия на себе си, да започнем да се храним по-здравословно, да спортуваме, да се грижим за здравето си. Ако приемем без условия вредните навици на другия, той може никога да не ги промени. Това съвсем не означава да го критикуваме денонощно /това е другата крайност!/, а да му заявим позицията си и готовността си да подкрепим неговата промяна и развитие.

… да ни превърне в жертви

Ако решим да обичаме тотално и без никакви условия това означава, че се отказваме от правото си да поставяме граници – между себе си и външния свят, между себе си и партньора ни. Звучи много романтично да обичаме без граници. Но на практика това поведение ще ни превърне в жертви на собствената ни самоотверженост.

Поставянето на граници цели да покаже на другия, че ценим и уважаваме себе си на първо място. То показва, че знаем какво е здравословно и добро за нас. Знаем как искаме другите да се отнасят с нас, както и какво не бихме толерирали в отношенията ни. Поставянето на здравословни граници е едно от ключовите умения, които трябва да овладеем, за да изградим здравословна дистанция и взаимоотношения с другите хора.

Границите също така са знак за това, че обичаме себе си и знаем как да се погрижим първо за себе си, а след това – за другите. Липсата на граници обаче, което предполага безусловното приемане на другия такъв, какъвто е, окуражава поведения и действия у другия, които преминават границите на нашата личност. Тук включваме основни права – право на свободно изразяване, право на собствени нужди и лично пространство, право да следваш интуицията и сърцето си, и много други.

Затова трябва да бъдем внимателни, когато партньорът ни каже с укор в погледа „ТИ НЕ МЕ ОБИЧАШ БЕЗУСЛОВНО!“ Вместо да изпитваме чувство на вина и да се терзаем, че не обичаме достатъчно другия е добре да се запитаме дали обичаме достатъчно себе си. Защото ако обичаме достатъчно себе си вероятно ще му кажем в замяна: „Да, скъпи, не те обичам без условия, защото на първо място не съм ти майка и на второ – ценя себе си и знам къде свършва границата на търпението ми!“

Автор: Екатерина Кьосева