Учени доказаха: Който вярва в Господ, живее значително по-дълго – и то независимо от това, към коя точно религия спада.
Животът е вечен – ако не тук, то някъде другаде. В това вярват хора от много религии. В християнството и юдаизма животът след смъртта продължава на небето. За мюсюлманите отвъдният живот е в рай, в който текат реки от мед и масло. В други религии като хиндуизма и будизма вярващият се преражда в друго същество. Но изглежда, че самата вяра има силно влияние върху продължителността на земния живот.
Например монасите в Германия живеят три години по-дълго от средностатистическия мъж. Същото бе дълго време валидно и за монахините и светските жени. Това показва проучване на Марк Луи от Техническия университет във Виена, проведено в баварски манастири.
Монасите в Света гора в Гърция също достигат до много висока възраст в добро здраве. Според проучване на Харис Айдонопулос от университета в Солун решаващият фактор за това е храненето с правилното количество зехтин и две безмесни блюда на ден. Но някои учени, предимно американски, имат друго подозрение: те проучват как религиозността – т.е. вярата в някой Бог, влияе на здравето и продължителността на живота.
Харолд Кьониг е един от първите, занимали се с тази тема. През осемдесетте години на XX век той работи като семеен лекар в малък град на юг от Спрингфийлд, Илинойс. Много от пациентите му са силно вярващи протестанти като самия него и около 38% от населението на САЩ. Според наблюденията му вярващите сред пациентите му се справят по-добре с болести от атеистите. Така той започва да изследва влиянието на вярата върху здравето. Днес ръководи Център за духовност, теология и здраве в Университета Дюк в Северна Каролина.
Изходна точка на теорията му е, че религиозността се отразява позитивно на психическото здраве. При това няма значение в кой Бог вярва човек. Вярата придава усещането за принадлежност към една общност и за това, че си защитен от Бог. Освен това вярата стимулира ценности като любов към ближния – поне в големите световни религии. „Това подобрява отношението към приятели и семейството“, казва Кьониг.
Стабилните социални връзки и базисното доверие в Бог означават по-малко стрес. А от други изследвания, които нямат връзка с религията, е известно, че спокойните и отпочинали хора живеят по-дълго. По-малко стрес означава по-добра обща кондиция, по-малка податливост към заболявания на сърдечносъдовата система, депресии и силна имунна система. Това е особено видно при хора, които ходят редовно на църква, казва Кьониг.
Който ходи на църква веднъж седмично, може да очаква 7 години по-дълъг живот.
В изследване от 2002 г. Кьониг проследява ефекта на религиозността върху 276 пациенти със сърдечна недостатъчност и хронично белодробно заболяване. Той разделя хората на две групи: едните, които изживяват своята вяра сами, „с кротък поглед към небето“, и другите, които се движат в общност от вярващи. Кьониг заключава, че ходещите редовно на църква страдат по-малко от болестите си и дишат малко по-добре. Недостатъкът тук е, че всички са религиозни и няма сравнение с група атеисти.
Ричард Слоун, професор по психиатрия в Колумбийския университет в Ню Йорк, описва в книгата си „Blind Faith: The Unholy Alliance of Religion and Medicine“ как християнската религия заема все по-силна позиция в медицинското обслужване в САЩ. Той бил свидетел на това как хирург моли пациента си преди операция да се помолят заедно за успешен изход.
„Това е лекар, който държи скалпела на гърлото ми и ме моли да се моля. Пациентът ще се запита какво ще се случи, ако откаже“, пише Слоун. Той критикува смесването на религия и медицина. Но и той смята, че вярата може да се отрази благотворно на психическото здраве.
Различни религиозни практики и ритуали могат да помогнат за по-здравословен начин на живот: например спазването на постите и умереното пиене на алкохол. В повечето религии има и правила за хранене (християнството казва да не се яде месо в петък), които могат да помогнат срещу наднормено тегло, което е най-големият рисков фактор за сърдечносъдови болести.
Почивни дни като шабата в юдеизма служат като фази за възстановяване и така допринасят за намаляване на стреса. Същото прави и йога.
Доказано е и, че хора, които са вече болни и се чувстват сами, успяват да съберат сили, за да се борят с болестта, ако усетят духовна подкрепа.
Има значение и как вярва човек. Ако се страхува от своя Бог, вероятно вярата няма да има позитиви за здравето му. В миналото Бог често е показван като наказващ, а не като любящ.
