Всяко нещо в живота ни е започнало от една проста мисъл

Нещата не се получават!
Толкова е трудно!
Все на мен се случва най-лошото!
Винаги така става!
Никога няма да успея!
За нищо не ставам!
Нямам пари!
На никой не му пука за мен!
Никога няма да постигна мечтата си!

Ако често си казвате тези неща, добре дошли в човечеството.

Наскоро четох, че Бог (вселената, космоса, етера или както искате го наречете) има много беден речник.
Единствената дума в този речник е: ДА.

Ако ние, най-общо казано, сме мозък, тяло и душа. Днес темата е мозъкът. Мозъкът поражда мисли, мислите пораждат думи, думите пораждат действия, действията пораждат материалното.

Всички хора сме творци на реалността, в която живеем. Всички материални неща около нас, някога са били просто мисъл в главата на някой. Нещата, които в момента приемаме за даденост, са се зародили първо като мисъл. Мисълта се е превърнала в думи, думите в действие и действието е материализирало първоначалната мисъл.

Представете си за миг живота ни без електричество, кола, телефон и куп други неща.

Не подценявайте силата на мисълта, защото каквото помислим това ще се материализира!

И помнете, отговорът винаги е ДА!

Никога няма да успея!
Да, така е, прав си.

Толкова е трудно!
Да, трудно е.

За нищо не ставам!
Да, така е, за нищо не ставаш.

В случая е много важно да разберем реда, в който се случват нещата. Ще го повторя. Мозъкът поражда мисли, мислите пораждат думи, думите пораждат действия, действията пораждат материалното.

Да вземем първия пример: Никога няма да успея!

В момента сме на етапа, когато мозъкът вече доста време е работил по създаването на мисли, че никога няма да успеем. Тези мисли са се превърнали в думи, въпрос на време е тези думи да се превърнат в действия (или липса на такива), след което целият този процес ще се материализира в неуспех (провал).

Вместо красиво цвете в мозъка ни вирее бурен, който се храни с живот, той ни изяжда отвътре и ако не предприемем нужните мерки, скоро цялата ни „градина“ ще е пълна само с бодливи бурени!

За да има красиви цветя в градината ни, трябва да се грижим за тях, да ги поливаме, да ги обичаме и да им се радваме, бурените нямат нужда от това, те поникват бързо и без да се грижим за тях.

Нашата задача в случая е да проследим как тези думи са влезли в нашата уста, от кои мисли идват те. След като разпознаем мислите е време да ги променим (да си почистим градината) и да засадим нови мисли (цветя). Трябва да се грижим за тях, защото те в началото са много крехки. След няколко дни красотата им ще донесе такава радост в живота ни, че вече ще знаем че трябва да се грижим за градината си всеки ден, всеки миг.

Нека заедно посадим едно цвете и да го полеем хубаво.

Посаждаме семката на любовта към себе си. Мислим колко много се обичаме, изреждаме на ум всички неща, които обичаме в себе си. Аз обичам себе си! Лудо влюбен съм в себе си! Аз съм най-хубавото нещо, което може да ми се случи!

Когато човек истински обича себе си, спира да се съди и измъчва! Ако обичам себе си, никога няма да си помисля, че за нищо не ставам, че съм глупав, че не мога, че няма да успея. Скоро ще започна да го казвам и на глас, след това ще почна да правя действия в тази посока.

Ако обичам себе си, няма да правя неща, които ми вредят, няма да съм с хора, който не ме обичат, няма да правя неща, които не обичам, защото аз обичам себе си. Чрез тези действия тази любов ще се материализира по някакъв начин, ще мога да я раздам и на други хора, ще бъда щастлив от това което съм.

Всяко нещо в живота ни е започнало от една проста мисъл!

Мисъл, думи, действия, материално.

Ако нещо от тях не ви харесва, винаги може да го променим, но стигнете до корена, а именно мисълта. Ако стигнем до промяна на думите и не променим мислите, сме отрязали бурена без да сме го изкоренили, а всички знаем, че не се прави така.

Когато изкореним бурените от градината си, засадим красиви цветя и се грижим за тях всеки ден, тогава можем да се насладим на рая, в който живеем.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...