ВИДОВЕ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА

Всеки един засегнат от  хранително разстройство човек, изпитва симптомите на нарушението  по свой собствен индивидуален начин, като често се случва да преминава от един вид хранително разстройство към друго или да пък съвместява припокриващи се диагнози. В тази секция сме се опитали да дадем кратка информация за най-често срещаните симптоми и последиците от основните видове хранителни разстройства, като разбира се отчитаме факта, че протичането и последиците са строго индивидуални и варират от човек до човек, затова и считаме, че индивидуалния подход към лечението е ключов за успешността му.

Често  в обществото битува вярването, че хранителните разстройства са съзнателен избор за начина на живот. Точно обратното на това  схващане – те са сериозно и често фатално по своя край разстройство, което причинява сериозни нарушения в поведението по отношение на храненето и храната у засегнатия.  По-долу са представени трите най-често срещани хранителни разстройства.

Анорексия невроза

Много често хората, страдащи от анорексия невроза считат себе си за пълни или с наднормено тегло, въпреки че обективната реалност показва друго – те са с тегло значително под нормата. Контролът върху храната, теглото и всичко свързано с нея се превръща в обсесия за страдащите. Те обикновено мерят своето тегло по няколко пъти на ден, стриктно следят количеството погълната храна, размерът на порциите, калориите в тях и доста често консумират изключително малки количества от определен вид храна, който те смятат за „позволен“ или най-ниско калоричен. Част от страдащите от анорексия невроза, също така имат епизоди на неконтролируемо преяждане, последвани от „изчистващи“ поведения, чиято цел е да освободят тялото от приетите калории и да ограничат натрупването на килограми след преяждането. Такива поведения са например екстремно спазване на диета през следващите няколко дена, много интензивно правене на упражнения и спортуване, използване на диуретици и разхлабителни, самопредизвикано повръщане.

Анорексия невроза се характеризира най-често със следните симптоми:

  • Непрекъснат стремеж към постигане и поддържане на прекалено слаба фигура по всякакъв възможен начин и нежелание за поддържане на нормално и здравословно тегло за възрастта;
  • Много силен страх от напълняване и хранене;
  • Нарушена представа за образа на тялото – обикновено то се вижда като пълно и с наднормено тегло без обективно да е такова;
  • Самооценка изцяло базирана на външен вид и най-вече на килограми;
  • Отричане на сериозността на заболяването и отказ да се приеме, че то води до сериозни физиологически последици за организма и нарушава здравето;
  • Изключителен контрол върху храненето и поглъщане на минимални порции храна.

Последици от анорексия невроза:

  • Остеопороза;
  • Анемия;
  • Чупливи нокти, слаба коса;
  • Суха и жълтеникава на цвят кожа;
  • Растеж на косми по тялото (с цел запазване на топлината);
  • Запек;
  • Ниско кръвно налягане и пулс;
  • Увреждане функционирането на сърцето;
  • Мозъчни увреждания;
  • Спад на температурата на тялото, изпитване на студ почти постоянно;
  • Постоянна умора и отпадналост;
  • Безплодие.

Булимия невроза

Страдащите от булимия невроза често изпитват повтарящи се епизоди на консумиране на прекомерно големи количества храна, като през това време те губят усещането си за контрол върху ситуацията и епизода. Тези епизоди на преяждане са последвани от действия, целящи да компенсират преяждането, като самопредизвикано повръщане, злоупотреба с диуретици и разхлабителни, постене или спазване на стриктна диета, прекомерно правене на упражнения и спортуване, както и честа комбинация от по-горе описаните действия, които ще наричаме цикъл „преяждане – прочистване“ по-нататък.

За разлика от страдащите от анорексия невроза, хората, страдащи от булимия обикновено са с нормално, здравословно тегло за възрастта и ръста, дори някои от тях са с тегло леко над нормата. Но също като индивидите, с анорексия невроза, те изпитват страх от натрупване на килограми, искат да отслабнат и са изключително критични и обсебени от формата на тялото и теглото си. Обикновено, страдащите от булимия се опитват да запазят булимичните си епизоди в тайна, тъй като те са съпроводени от чувство на отвращение или срам. Цикълът „преяждане – прочистване” може да се случи на почти всяко място, с честота от няколко пъти седмично до няколко пъти на ден.

Най-често срещаните симптоми са:

  • Наличие на цикъл – поглъщане на много храна, прочистване чрез повръщане, спорт, гладуване след това в продължение на дни, злоупотреба с разхлабителни или диуретици;
  • Натрапчиви мисли за храна и диети;
  • Самооценка базирана на формата на тялото и теглото;
  • Колебания в теглото, свързани с редуване на периодите на преяждане и периодите на прочистване или диети;
  • Осъзнатост по отношение на проблематичния начин на хранене;
  • Депресивно настроение, чувства на срам и вина;
  • Социално изолиране, особено в епизодите на преяждане;
  • Склонност към употреба на алкохол.

Последиците от булимичните епизоди включват:

  • Хронично възпалено гърло (поради повръщането);
  • Подути слюнчени жлези;
  • Износен зъбен емайл и чувствителни зъби;
  • Проблеми със стомаха (гастрит, язва);
  • Обезводняване поради повръщане или злоупотреба с диуретици;
  • Електролитен дисбаланс

Компулсивно преяждане

Компулсивното преяждане се характеризира със загуба на контрол върху храненето. За разлика от булимия невроза, тук епизодите на преяждане не са последвани от “прочистващи” поведения като повръщане, упражнения или диета. В резултат на това, страдащите от компулсивно преяждане често са с наднормено тегло, което ги поставя в групата на застрашени от развитие на сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане. На психологическо ниво те също изпитват високи нива на дистрес, срам и вина, заради епизодите си на неконтролируемо преяждане, което в техния случай може да доведе до още по-чести епизоди на преяждане.

Симптомите включват:

  • Изяждане на необикновено големи количества храна за фиксиран период от време;
  • Продължаване на храненето дори и след чувство за ситост;
  • Хранене без чувство за глад;
  • Бързо поглъщане на храна по време на епизодите на хранене;
  • Хранене до степен подуване и физически дискомфорт;
  • Хранене сам/а, за да се избегне срама от поглъщането на големи количества храна;
  • Правене на опити да се спазва диета без успех и намаляване на теглото;
  • Чувство на срам, дискомфорт и вина по отношение на храненето.

Източник: http://psiholozi.com