Скорошно проучване разкрива, два вида симптоматика, която може да се използва за прогнозиране на развитието при биполярното разстройство в подрастваща и ранна зряла възраст. Такива констатации могат да осигурят по-добра система за ранна превенция на патологичното състояние, което причинява екстремни промени в настроението и е трудно да се диагностицира.

Учените не знаят точно какво се крие зад биполярното разстройство, макар че редица екологични и генетични фактори могат да бъдат включени в причинителите. За съжаление няма много данни рисковото поведение, което се натрупва и е предпоставка за биполярното разстройство. За да се подобрят познанията за евентуалните най-ранни симптоми или тези, които се появяват точно преди самото биполярно разстройство, международният екип от изследователи разглежда 39 предходни проучвания на такива симптоми и рискови фактори, като резултатите им са изключително интересни.

“Има доказателства за широк спектър от психопатологични симптоми, поведенчески промени и експозиции със статистически значими асоциации и по-късни диагнози на биполярно разстройство“, съобщават изследователите в доклада си. “Някои от тези фактори предвиждат синдромното начало на разстройството години преди появата му.”

Първият модел на симптомите, които изследователите забелязват, е хомотипен — т.е. подобен на самото биполярно разстройство. Тези симптоми включват промени в настроението, периоди на възбудимост и съвсем видима депресия, които приличат на биполярно разстройство, но все още не са разгърнали цялостно състоянието. Тези симптоми са описани като “носещи нисък риск“, което означава, че повечето млади хора, които ги носят, все пак не са развили биполярно разстройство. Но се оказва, че въпросните симптоми са определени и като такива с „умерена до висока специфичност“, т.е. се появяват при много от тези, които в крайна сметка са били диагностицирани с патологичното състояние.

Вторият модел на симптомите е хетеротипен, което означава, че те са различни от самото биполярно разстройство. Тук списъкът включва тревожност, нарушения на вниманието и поведенчески разстройства, като хиперактивност с дефицит на вниманието. В този случай чувствителността и специфичността не могат да бъдат определени като високи. Оказва се, че малко от хората, които ги развиват, някога стигат до биполярно разстройство.

Във всички проучвания, които изследователите са разгледали, тези симптоми са били записани преди диагностицирането на биполярното разстройство. И всички те намекват, че ако специалистите се вгледат внимателно, ще забележат предупрежденията.

Анализът показва и някои рискови фактори за биполярното разстройство, които са били забелязани в по-старите проучвания, включително наранявания на главата, използване на наркотици, физическо или сексуално насилие, стрес и преждевременно раждане.

За съжаление, да знаят, че някой е изложен на риск от разстройството, все още не е достатъчно за лекарите да спрат развитието му, но учените са обнадеждени, че все пак могат да повлияят състоянието на страдащите, а с времето дори да се открият варианти за стопиране на патологията в зародиш. В анализа са включени и двата основни вида биполярно разстройство (с удължени манийни епизоди и по-слабият му вариант, който не е толкова труден за овладяване). Според статистиката тези две състояния засягат около 3 на всеки 100 възрастни годишно и се развиват най-често между 15 и 19 години.

Резултатите от новите изследвания са добра основа за бъдещи проучвания за това как биполярното разстройство може да се развие и кои млади хора са изложени на риск, както и по-добро разбиране за механизмите, по които различните симптоми се отнасят един към друг.

“За да се увеличи прогностичната стойност на клиничните признаци, които могат да предвидят по-късно диагностициране на биполярно разстройство, може да е необходимо да се съчетаят множество рискови фактори, а не да се съсредоточаваме върху единични прогнози“, заключват изследователите.

“Също така остава да се проучи дали различните характеристики или групи от фактори могат да имат специфична прогностична стойност за определени аспекти на биполярното разстройство.“

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: https://psychology.framar.bg