В мъртвата хватка на границата между наяве и насън

В мъртвата хватка на границата между наяве и насън | Диана

Запознайте се с няколко факта за това плашещо състояние.

Случвало ли ви се е някога да се намирате на границата между наяве и насън, но без възможност да мръднете? Ако да, то попадате сред „щастливците“, изпитали върху себе си сънна парализа – едно от най-неприятните разстройства, свързани със съня. Възможно е да са ви познати и други негови странични ефекти. Най-силно от сънна парализа страдат болните от нарколепсия, но тя се среща периодично и при абсолютно здрави хора. От нея се раждат множество народни легенди за таласъми и демони, сядащи върху гърдите и не позволяващи да дишаме.

Ето няколко факта за това плашещо състояние.

Сънната парализа се нарича така не заради „красивата думичка“ – по време на нейното настъпване човек остава в съзнание, но не е способен да се движи. Организмът в това време пребивава във фазата на бързия сън и блокира всякакви действия на тялото. Това може да продължи от няколко секунди до няколко минути.

Да се усещаш като мъртвец, е един от най-разпространените кошмари по време на сънна парализа. Хората са в разума си, но затворени в абсолютно мъртво тяло и преливащата в съзнанието паника по никакъв начин не му помага да се пробуди.

Според последни изследвания съществуват два основни вида сънна парализа – изолирана сънна парализа и възвратна сънна парализа. Първата „навестява“ хората буквално няколко пъти за цял живот, а втората е по-редовна и възниква понякога по веднъж на месец.

Възвратната сънна парализа не само измъчва хората на постоянна основа, но и е доста по-интензивна. Усещанията от нея могат да продължават повече от десет минути, съпровождани от ефекта на „напускане на тялото“.

Тайнствените същности, явяващи се при сънната парализа, са изключително популярно явление. Халюцинацията може да бъде толкова ясна, че да засегне всички сетивни органи, а не само зрението или слуха.

Първият фиксиран случай на сънна парализа е описан в персийски медицински текстове около Х век. Първият официално наблюдаван пристъп е видял холандски лекар през 1664 година, убедил пациентката, че просто е сънувала кошмар.

Халюцинациите по време на сънна парализа често се опитват да причинят вреда на наблюдаващия ги човек, на първо място свързани със задушаване. На тази основа скептиците смятат, че мнозина мистични и религиозни явления всъщност са били частни прояви на сънната парализа.

Серията от картини „Нощни кошмари“ на художника Хенри Фюсли се смята за вдъхновена тъкмо от сънна парализа. Демонът, седящ на гърдите на спящата жена, е едно от най-характерните ѝ проявления.

Националната медицинска библиотека на САЩ през 2005 година е провела специализирано изследване на сънната парализа, при което било установено, че към нея се отнасят множество случаи, когато хората са се смятали за жертви на похищение от извънземни и са се будили в „странна стая“.

Освен плашещите халюцинации и ефекта на задушаване по време на сънната парализа често се проявява необичайна сексуална възбуда. Учените в средата на миналия век са смятали, че до сънна парализа води потиснатото либидо, но след това се отказали от тази теория.

Източник: Мегавселена