В капана на собствените си чувства

358

Сто двадесет и три дни и нощи…

Не ми минава, не те забравям, не спирам да те искам безумно. Мисля, че каквото и да направя, все обърквам нещата. Понякога ми е трудно, но стоя настрана. Тогава ти решаваш, че съм те забравила и че не ми трябваш. А когато те търся, се страхувам да не прекалявам и да ти досаждам.

Изобщо всеки мой ход е изпитание. Сякаш, ако направя грешната стъпка, падам в капана на собствените си чувства. Но… продължавам! Не търси логика! Обичта не може да се разшифрова.

Усложних ти живота, момче! Отначало ти реши, че флиртът е забавен. Но после ти се разказа играта с горещите признания. Докато премисляше  едните, аз те засипвах с нови. И за нищо не те излъгах. Някои неща можех да ти спестя.

Не очакваше, нали? От толкова много жени да попаднеш точно на мен. С мен имаш тръпка, но е опасно. Не признаваш, но аз знам, че ти липсвам не само в моменти на самота. Копнееш за ония безценни и незабравими мигове на близост. Страхуваш се да покажеш, че аз съм твоята слабост.

Разбърках мислите ти и разбих всичките ти защитни стени с единственото ми оръжие – искреността.

Източник: http://www.highviewart.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close