Един млад човек отива да търси работа на важна позиция в голяма печатарска компания. Той преминава първото интервю и му предстои разговор с директора за последното интервю. Директорът вижда, че неговата автобиография е отлична и пита:

-Получавали ли сте стипендия в училище?

Момчето отговаря: – „Не“

-Баща ви ли плаща обучението ви?

-„Да“ – отговори той.

-Къде работи вашият баща?

-Баща ми е Ковач.

Директорът поиска от младият мъж да покаже ръцете си.

Неговите ръце бяха меки и перфектни.

-Помагали ли сте някога на родителите си в работата им?

-Никога, родителите ми винаги искаха да се уча и да чета повече книги.

Освен това той може да направи работата по-добре от мен.

Директорът казва: „- Имам една молба: когато отидеш у дома днес, измий ръцете на баща си и след това е върни при мен утре сутрин.“

Младият човек усети, че шанса да получи работата е висок.

Когато той се връща в дома си пита баща си, дали ще му позволи да му измие ръцете. Баща му се почувства странно, щастлив, но със смесени чувства и показа ръцете на сина си. Младият мъж измива ръцете му, малко по малко. Това е първият път, когато той забелязва, че ръцете на баща му са набръчкани и целите в белези. Някои наранявания бяха толкова болезнени, че кожата му потръпваше, когато той ги докосваше.

Това е пътвият път, когато младият човек осъзнава какво значи за тези две ръце да работят всеки ден, за да плати баща му за неговото обучение. Синините по ръцете са цената, която той плаща за неговото образование, училище и бъдещето му.

След почистването на ръцете на баща си, младият мъж остана безмълвен и започна да подрежда и чисти работилницата. Тази нощ, баща и син разговаряха дълго време.

Следващата сутрин, младият мъж отиде в кабинета на директора.

Директорът забеляза сълзи в очите на младежа, когато той го попита: – „може ли да ми кажете какво направихте и какво научихте вчера у дома?“

Момчето отговаря: – „Аз измих ръцете на баща ми и когато свърших останах и почистих работилницата.“

– „Сега знам какво е да оценяваш и признаваш, че без родителите ми, аз не бих бил този който съм аз днес. Чрез помощта на баща ми, сега осъзнавам колко труд и усилия съм му коствал. Научих се, че трябва да оженям значението и стойността, като помагам на семейството си.

Директорът каза, „това е, което търся в моите хора. Искам да наема някой, който може да оценява помощта на другите, човек, който знае стойността да помагаш на друг човек, който не поставя парите като единствената му цел в живота“.

-„Да, вие сте нает“.

Едно дете, което е било разглезено, защитавано и обикновено му се дава това, което иска, развива манталитет на „имам право и винаги слагам себе си на първо място, игнорирайки усилията на родителите си“. Ако вие сте от този тип родител, дали показвате любов или унищожавате вашите деца?

Можете да дадете на вашето дете голяма къща, добра храна, време пред компютъра, време да гледа телевизор с голям екран, но когато миете пода или боядисвате стена, придайте му и този опит също.

След ядене, да измият чиниите с техните братя и сестри. Това не е защото вие нямате време или пари да наемете някой, който да го направи, това е, защото искате да ги обичате по правилния начин. Без значение колко богати сте, вие трябва да разберете смисъла. Един ден косата ви ще посивее, както бащата на този млад човек.

Най-важното е, че детето ви се научава да цени усилията, да се изправя пред трудности и да научи способността да работи с другите и да върши работата.