fbpx

„Тя“: Секс, любов и Изабел Юпер

Когато гледаш най-новия френски филм „Тя“ – режисиран със замах от Пол Верховен и написан на роман от лошия Филип Джиан – ти хрумват няколко неща. Първо, Верховен е роден, за да прави филми за жени психопати, второ, Изабел Юпер не случайно е гранд дамата на френското кино и трето, любовта и насилието може да са точно толкова болни, колкото и вълнуващи.

На 63 години Изабел Юпер приема да играе ролята на сексапилна, тежка, успяла и независима жена, която един следобед бива насилена в дома си. Вместо да направи всичко онова, което жените правят в тези ситуации – от обаждане в полицията до плач – тя спокойно и тихо, неусетно почти, бива обсебена от идеята за своя насилник и неговото откриване.

Така сцена след сцена, кадър след кадър, Пол Верховен, със същото майсторство, с което ни водеше из болните дебри на подсъзнанието на Катрин Трамел от „Първичен инстинкт“, ни повежда из ненормалното семейство на Мишел Лебланк във филма Elle или „Тя“.

Мишел има бивш съпруг, който чука млада йога инструктурка, от което тя вътрешно полудява. Притежава и възрастен любовник, който освен мъж на най-добрата й приятелка и нейна партньорка в работата, е досаден сексуален его маниак, влюбен и обслужваш оная си работа с почти божествено страхопочитание. И разбира се, има син с комплекси, който е твърдо решен да се ожени за местната шаврантия, която е бременна от него. На фона на всичко това Мишел Лебланк развива странно сексуално привличане към младия си съсед, който живее с руса, бонбонеста и много набожна жена.

Темите за секс, религия, обсебване, чувство за притежание на хора, любов, макар и ненормална, се преплитат умело и се носят из филма, със същото плавно удоволствие, с което се появява и парчето на Иги Поп – Lust for Life – иронично със заглавието си и култово, заради присъствието му в „Трейнспотинг“.

„Тя“ като цяло е филм, пълен с препрадки, които ще се харесат на всеки – от киноман до обикновен перверзник.

Филип Джиан пък майсторски създава, за пореден път, шантавата среда на едно счупено и повредено семейство, което изглежда нормално отвън, но както се случва в повечето случаи – е тотално сбъркано отвътре. Верховен взима неговия роман и от своя страна прави един от най-добрите психологически секс трилъри за последната година. Двамата го умеят добре, а в комбинация за несравними.

Насилието, сексът и любовта вървят ръка за ръка в „Тя“. Трите елемента за неразривно свързани и не могат да съществуват един без друг, поне не в тази история. И не трябва.

От силното сексуално напрежение между всички персонажи, което се носи от всяка сцена, до кръвта между краката на Изабел Юпер и семенната течност на нейния изнасилвач върху чаршафите й, сексът, любовта и дори най-първичното чукане, са онова, което движи похотливата машина на „Тя“.

„Тя“, за разлика от останалите филми на Пол Верховен, е френски, сниман изцяло във Франция и на родния й език. За целта режисьорът научава езика с идеята да комуникира по-добре с екипа си. И това звучи логично, все пак Джиан пише за и във Франция. Но не е. Защото първоначалната идея на Верховен е да направи филма си в Америка. В едно свое интервю самият той казва, че това идеята за американски филм по тази книга, се оказала почти невъзможна, тъй като всички актриси, които попитал – от Никол Кидман до Шарън Стоун – му отказвали в минутата, щом прочетели сценария. За зло или за добро, той бива принуден да пренесе продукцията в родната държава на нейния първоизточник и се свързва с два пъти по-възрастната от останалите актриси Изабел Юпер. Тя, може би като типична французойка, с охота приема тази откачена роля и няма проблем с нищо сексуално в нея. От кръвта и изнасилването, през показването на голите й гърди, до механични секс сцени с любовника и държането на пениси, тя играе Мишел Лебланк все едно го е правила цял живот.

Което я прави перфектна за ролята и когато гледате „Тя“ ще осъзнаете, че Юпер всъщност е единственият възможен избор.

Освен първият френски филм на холандеца и първият филм, който Верховен прави изцяло с френски екип, лишавайки се от удобството да работи с холандското си крю, това е и едва вторият филм на режисьора, който бива селектиран за фестивала в Кан.

„Тя“ е номиниран за „Златна палма“ и е селектиран от Франция, като филма, който ще се бори за номинация за „Оскар“ на таз годишните награди на Академията в категория „чуждоезичен филм“. Предишната такава продукция на Верховен, с подобен успех и селекция в „Кан“, е „Първичен инстинкт“ от 1992-а.

Пол Верховен е режисьор, който разбира добре комбинацията от жени, насилие, любов и много извратен секс. Той умело успява да води зрителя из потните и влажни дебри на насилственото удоволствие и болката. А в комбинация с болното подсъзнание на Филип Джиан и грандиозното присъствие, осанка и чар на Изабел Юпер, е нещо, което не трябва да се изпуска.

Както казва Мишел Лебланк на изнасилвача си в една сцена: „Тази връзка е изратена.“ И сигурно е права. Но именно това я прави подмокрящото кино, което в крайна сметка е.

Препоръчваме „Тя“ на голям екран и в тежки дози.     

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close