Тя е цяла вселена за преоткриване. Тя е във всяка една от нас!

Тя – която беше родена, за да го срещне и да превърне любовта в магия, творчество, израстване, път и дом. Същата жена, която чака твърде дълго, за да го срещне. И го обичаше повече от собствената си кожа. Безусловно. Окриляващо. Като пращящия огън в камината. Тя, която избра да си тръгне макар и с океан от сълзи в очите и забит в сърцето нож. Избра да му подари свободата, защото той се нуждаеше от нея.

Понякога това е най-доброто решение, защото…

Тя искаше повече от няколко сладки думи преди заспиване. Повече от невероятно сексуално преживяване, което отнема дъха й. Повече от 100 червени рози, завързани в лъскава панделка.

Тя жадуваше за неговото присъствие във всеки възможен смисъл и искаше да види действията му. И да, искаше внимание му. Искаше да види домашно приготвена вечеря и уют, окрилен от неговите плещи. Искаше да бъде поканена на истинска среща. И да, ова е жената, която искаше да бъде попитана дали е спала през нощта, дали има нужда от нещо, дали се е огледала в луната.

ТЯ БЕШЕ ЦЯЛА ВСЕЛЕНА ЗА ПРЕОТКРИВАНЕ. НО ТОЙ ДОРИ НЕ ОПИТА ДА ПРЕБРОИ ЗВЕЗДИТЕ ПО НЕБЕТО Й.

Тя не беше открита

Нейната магия не беше ВИДЯНА. Така малко по малко звездите по небето й започнаха да губят от блясъка си. Отрупаната в светлини синева на очите й започна да мъждука като догарящия пламък на свещта. Нейната магия започна да се топи, докато той лутайки се търсеше себе си и напипваше посоката в тъмното.

Да, тя трябваше да си тръгне. Макар да го обичаше повече от собствената си кожа. Безусловно. Окриляващо. Като пращящия огън в камината. Жената, която избра да си тръгне макар и с океан от сълзи в очите и забит в сърцето нож. Защото трябваше да освободи пътя си и да върне светлинките, обсипващи небето й. Звездите, която осветяваха пътя.

 На този, който щеше да я види. На ЗВЕЗДОБРОЕЦА.

Източник: https://www.ilady.bg