fbpx

Твърде грижовната майка създава депресивно дете

5 466

Майчината любов и грижа е от първостепенно значение за здравословното развитие на детето. Без тях то не може да оцелее и да стане човек. Както при всяко нещо обаче, има здравословна граница, която като бъде прекрачена това, което смятаме за полезно, започва да вреди и колкото повече сме прекрачили границата, толкова по-вредно става.

Да пием ежедневно вода е от жизнено важно значение. Без вода не можем да оцелеем. Всички знаем, че възрастният човек е добре да пие по около 2 литра вода на ден за здравословен живот. Знаете ли какво ще стане, ако започнете всеки ден да пиете по 10л. вода, а не по два?  – Ще умрете. Водата ще ви отрови. Ще наруши всички жизнени процеси, обменът на вещества и храненето на клетките и ще умрете. И най-полезното и здравословно нещо в прекомерни количества се превръща в отрова. Същото се случва и с прекомерната майчина грижа.

Всяко нещо е добро, когато е балансирано, когато се придържаме към „Златната среда“, както казват източните философии. Ако нещото е в недостатъчно количество – лошо. Ако е в излишък – пак лошо.

А колко майчина любов и грижа е достатъчно? И кога тя започва да става в излишък? И защо излишъкът й води до формирането на депресивен характер в детето, ще разберете сега:

Колко майчина грижа е достатъчно и кога започва да става твърде много?

Правилото е просто – всяко нещо, от което детето се нуждае, но поради възрастта си не може да си даде само е нужно грижещия се за детето да предостави. А всяко нещо, което детето вече е в състояние да се научи да прави само, а грижещият се продължава да дава на готово е вредно и с дългосрочно опасни последици. Или казано с прости думи: „Нужно е не да дадеш риба на гладния, а да го научиш да си я лови.“ – тук уловката е да си наясно с възможностите на детето за съответната възраст и да не се опитваш да го учиш да лови риба, когато то не е в състояние да се научи, но и когато е в състояние да се учи, да не продължаваш да му я даваш наготово.

Ето водещите ориентири за това в каква възраст колко е уместно да даваме наготово и в какво да внимаваме да не прекаляваме:

Новородено

То е напълно безпомощно. Нужно е да откликваме на всичките му нужди, колкото можем по-бързо. Когато плаче, бебето има нужда от вас, не го оставяйте да плаче самичко. Ако не можете да го успокоите, потърсете друг, по-спокоен човек от вас, който да поеме бебето или пробвайте други методи за успокояване, но не го оставяйте да плаче само! Когато е спокойно обаче е нужно да бъде оставяно и самичко, а не постоянно да бъдете до него!!! – много бебета биват вкарвани в капан още от раждането, поради прекомерната близост на майката, която сама не може да се отдели от детето си.

Бебешка и ранна детска възраст  (от 3 мес. До 2 год.)

Още малко, но вече не така безпомощно, бебето вече може да координира тялото си и да играе и общува. В тази възраст бебето има нужда да сте наблизо, има нужда да прекарва време с вас – в ласки и игри заедно, но избягвайте капана постоянно да сте до него, постоянно само вие да го заигравате и то да не може да остане и 5 мин. без вас и да отказва контакт с други хора. Ако вие сте неспокойна майка и искате постоянно детето да е пред очите ви – то нужно е да промените подхода си, след малко ще разберете защо. Ако бебето ви е неспокойно и иска да сте нон-стоп до него, то нужно е първо да успокоите себе си, за да не му предавате безпокойство и след това да започнете да променяте ежедневието си и подхода си, така че детето да свикне да се занимава и самичко. Ако не можете да се справите с това, потърсете компетентна помощ, така че да преодолеете проблема, преди да се задълбочи с времето!

Ранна детска възраст ( от 2 до 6 год.)

В този етап детето придобива все по-голяма базова самостоятелност и ако все още имате навика да не се отделяте от него, вече е крайно време да промените това! В този период детето е важно да се научи да остава с баба и дядо или с други познати хора, да играе свободно с други деца, да ходи на детска градина. Нормално е детето все още да търси много внимание от близките си, но е нужно и самичко да си играе – и двете следва да присъстват – и внимание от близките и самостоятелно време. Важно е да се научи да играе свободно с други деца.

В битов план е важно детето още на 2 години да може да се храни само и да облича и съблича по-прости дрехи, а след 3 годишна възраст би следвало да може изцяло да се облича и съблича само (с изключение на сложни закопчалки), да ходи до тоалетна само, да  се мие само, да обува и събува само обувките си, само да си взема водата и да пие, както и да дава знак само кога му е топло и студено, кога е гладно. Всички тези неща детето може да научи само, ако мама не изземва тези функции. Също детето ще се научи и с деца и други възрастни да общува, както и да ходи на детска градина, ако мама не е твърде натрапливо присъстваща в живота му.

Ако детето ви среща трудности в дейностите, с които би следвало да се справя в тази възраст, първо поработете върху себе си и след това променете подхода си в общуването с него. След малко ще разберете какво в себе си е нужно да промените, за да сте в състояние да дадете нужното на детето си. Ако не се справяте, потърсете компетентна помощ.

Ранна училищна възраст (от 7 до 12 години)

Детето ви би следвало вече да може спокойно да се обслужва само в битов план (хранене, хигиена, облекло, сън), само да заявява своите нужди и свободно да общува с деца и с възрастни извън семейството.

Ако в тази възраст детето все още разчита да му помагате да се храни, облича, къпе и заспива и спи само или не се сеща, че е гладно или че му е студено и чака вие да го подсетите или среща трудности в общуването с хора извън семейството, то вероятно има твърде обгрижваща майка, която неволно пречи на развитието на детето и го задържа в бебешка възраст. Казвам майка, защото в нашето общество, обикновено майката поема грижите за детето през първите години, но ако вашето семейство е различно и майката работи по цял ден например, а някой друг се грижи за детето, то написаното се отнася за основната обгрижваща фигура. Нужно е да осъзнаете, че инвалидизирате детето и да поработите върху себе си и да смените подхода!!!

Ако детето не е овладяло в битов план умението да се погрижи за себе си и умението да общува с околните, много очаквано е да проявява проблеми в училище – неумение да спазва дисциплината, трудности в концентрацията. Куп деца биват прибързано определени като „хиперактивни с дефицит на внимание“ или като проблемни в поведението, а те всъщност са силно тревожни, защото не могат да се справят в битов план и да общуват и заради тази тревожност не могат да се концентрират в ученето и не могат да стоят мирно и да внимават в уроците. Не могат и да общуват адекватно с околните. Само дете, което е придобило базови умения, може да върви напред и да овладява академични познания адекватно.

В тази възраст детето вече е нужно да играе само навън с други деца без постоянния надзор на възрастен. В началото нека това става пред дома, с познати деца и възможност да бъде наглеждано от прозореца и постепенно разширявайте периметъра. Нужно е детето да се научи постепенно да ходи само на училище. Нужно е да бъде оставено само да избира приятелите си. Разбира се, ако се насочи към проблемни деца се намесете, но не авторитарно, а в разговор обсъдете защо тези деца не са добра компания, но не избирайте вие приятелите на детето си. Дори някой да не ви харесва на вас, стига да не е наркоман или бандит, оставете детето да общува. Оставете детето да избира само хобитата и интересите си. Вие може да имате влечение към баскетбола, но ако наследникът ви реши да се занимава с Латино танци например, здравословно е да го/я оставите да следва своя избор, а баскетболът, ако ви е важен, тренирайте го вие. Децата не са тук, за да реализират нашите мечти. Те са дошли на този свят, за да реализират своите собствени мечти. Не си инвалид и можеш сам да реализираш мечтите си, не тласкай детето ти да прави това вместо теб.

Ако детето среща трудности в училище или в общуването или в изграждането на самостоятелност, не насилвайте детето за промяна. Първо трябва да промените себе си, защото детето следва вашите несъзнавани модели и колкото и да му говорите или да му се карате, от лоялност към вас, то ще остане като вас. Нужна е промяна във възрастните, за да се промени и детето. Обратното няма как да стане. Върху какво е нужно да работите – ще видите след малко. Добре ще е да потърсите и компетентна помощ, защото сам човек трудно се променя.

Пубертет (от 12 до 18 год.)

В тази възраст важи всичко вече описано + още по-голяма самостоятелност. Порастващото дете има нужда от свой кръг от приятели, от свои интереси, които да следва, от свободата да се движи из града (в рамките на разумното разбира се – не на затънтени места, но да може да излезе с приятели в парка или в центъра, без възрастен постоянно да му звъни и да го пита къде и какво прави).

Създайте правила, които обсъдете заедно и изслушайте детето при определянето на правилата и стигнете до общо разбиране относно вечерен час, места, които не бива да посещава без да го съгласува предварително с вас, опасни занимания, които е нужно да избягва – пушене, алкохол, опасен секс и т.н. С нарастване на възрастта, нормално е да гласувате на детето все повече доверие и да разширявате периметъра на свободно действие от негова страна. Например на 12 не е добра идея да отива само на купон с алкохол, докато на 16 е нормално и алкохол да е пробвало и гадже да има.

Знайте, че това е възрастта на експериментите и е нормално и очаквано детето ви да се напие на купон, просто за да пробва.  Ако не проявявате свръхконтрол и обсъждате човешки темите с него, без да налагате авторитарно мнение и без да проявявате свръхтревожност или да го играете обидена майка, която се е пожертвала за детето, а то сега я изоставя и иска да има свой живот…, ако се държите адекватно, то и детето ви ще премине през този етап адекватно и експериментите, които прави ще се рамките на нормалното без негативни последици за никого. Ако не действате балансирано, с поведението си тласнете детето си в рисково и крайно поведение. Затова не отлагайте, а потърсете помощ и работете върху себе си!

Проблем в тази възраст са не само децата, които пият, пушат, правят от рано секс или влизат в банди. Проблем са и децата, които в тази възраст си стоят вкъщи, нямат приятели, нямат личен живот и все още стоят до полата на мама или пред телевизора или компютъра. Родителите на тези деца често не си дават сметка за проблем, защото детето си е у дома и не го мислят, но при тези деца, депресията вече се е развихрила и ако не бъдат взети мерки, може да се стигне до тежки последици.

Каква е свръхгрижовната майка и какво в себе си е нужно да осъзнае и промени?

Свръхгрижовните майки биват два вида:

Тревожна майка, която смятат, че светът е страшен, че хората са лоши и опасности дебнат от всякъде

Този тип майки, поради изживени травми в най-ранното си детство не са развили умението да се доверяват, да вярват в доброто и преживяват множество страхове и несигурност и по отношение и на детето си. Дете, растящо с такава майка, често развива и то множество страхове и несигурност в света. Ако майката успява да даде достатъчно топла грижа и любов на детето, въпреки тревожността си, тогава детето ще съумее да развие доверие в света, но от любов към майка си, няма да си позволява да се развива свободно, защото ще вижда, че всяка нова стъпка, която то прави, предизвиква огромна тревога в нея. Никое дете не би мъчило доброволно майка си. Затова и тези деца растат несамостоятелни, до полата на мама, за да не я тревожат. С времето дори и да поискат, вече не са способни на самостоятелни действия и остават зависими, защото не са развили ключови умения в нужните периоди.

С времето това или ще се запази като модел и човекът ще остане тревожен и несмеещ да направи нова крачка цял живот или с порастването в юношеството ще се заформи бунт срещу тази майчина спирачка, която му пречи да живее и този бунт ще тласне детето в крайност и рисково и опасно поведение. Ако рисковете не доведат до проблеми и бъдат преодолени, този човек ще бъде спасен и има шанса да се научи да живее здравословно. Ако обаче влезе в рискове, от които пострада сериозно или ако никога не си позволи да рискува, а остане да обгрижва свръхревожната си майка цял живот – животът на този човек ще бъде провален. Провалът често ще е неясно откъде идва, но истината е, че прекомерната майчина грижа води до мечешка услуга и тежка житейска съдба.

Депресивни майки, които има нужда от любов и близост и тласка детето да запълни липсата й

Това са жени, които копнеят за близост и ласка, които не получават достатъчно любов и внимание от партньора си или са самотни майки без партньор и за тях детето е основен източник на задоволяване на собствената им нужда от обич, грижа и нежност. Така вместо майката да дава на детето, тя без да си дава сметка очаква детето да дава на нея. Тя е нуждаещата се и вместо детето да се развива свободно, то бива впримчено да задоволява майчините нужди. Да я радва, защото тя сама не може да си даде радост, да бъде до нея, защото й липса близост и внимание, да я обича, защото на нея й липса любов. Това е много тежко бреме за едно дете.

Деца, които до късно имат нуждата постоянно мама да ги заиграва и не играят сами, да е постоянно край тях, до късна възраст да ги приспива и особено да спи при тях най-често са деца на депресивни майки, които копнеят да получават любов и близост и детето несъзнвано реагира според нуждите, които майка му излъчва. Дава на мама това, което й трябва, лишавайки по този начин себе си от самостоятелност, увереност, личното си развитие. С времето тези деца най-често ще последват  майчиния модел и самите те ще станат депресивни и вместо дейно и активно да градят живота си, ще очакват пасивно някой друг да се грижи за тях, да ги дарява с любов и внимание.

Какво представлява депресивната личност?

Депресивният човек има пасивна нагласа към живота. Той не се осмелява или не си дава правото да действа сам за постигане на личното си щастие, а очаква другите да го правят щастлив.

Депресивният е чувствителен човек с големи способности за емпатия. За него взаимоотношенията с близките му са много важни до степен да пренебрегва себе си. Поставя фокуса върху другите и забравя собствените си нужди или смята за грешно и егоистично да се грижи за себе си. Смята, че взаимоотношенията с близките му са по-важни от това да следва мечтите си. Не осъзнава, че двете са еднакво важни и е нужно да се грижи и за двете – и за връзката си с близките и за себе си. Така обръща нещата наопаки и се вкарва в мъчителен омагьосан кръг. Очаква, че като жертва себе си за другите, после те ще се жертват за него. Ако живеем така обаче се превръщаме в общество от жертви. Такива родители, възпитават депресивни деца, които не могат да изградят нужната увереност да се справят самостоятелно, защото през цялото им детство някой се е жертвал да ги обгрижва; нямат увереност в себе си, защото нямат опита да се справят и да действат сами, а чакат наготово, някой да се погрижи за тях и най-важното – смятат, че нямат правото да се грижат за себе си и изпитват вина всеки път, когато направят нещо градивно за себе си, защото в детството им всеки път, когато са се опитвали да правят нещо за себе си сами, мама е реагирала с тревожност и те са се чувствали виновни заради нея.

Депресивността е пасивният подход към живота, в който човек не смее, а и често не може да се погрижи за себе си, в който човек се чувства виновен всеки път, когато направи нещо ценно за себе си, в който човек живее за другите.

Обратната страна на медала е тихата агресия на депресивните. Влизайки в ролята на жертва, вместо да градят живота си те мрънкат, страдат или боледуват и се превръщат в тежест за близките си. Отказвайки се от правото да живеят своя собствен живот и посвещавайки се на близките си, депресивният негласно очаква от близките си хора и те да изоставят себе си и да се грижат за него и ако не го правят им вменява вина. Тихата агресия на свръхгрижовната майка може по-добре от всякакво оръжие да убие живота в детето. „Аз се жертвам за теб, затова ти си длъжен да живееш живота си, както аз искам и да задоволяваш моите нужди, не своите.“ – някои майки заявяват това в прав текст и истински си вярват, че имат правото на това. Повечето майки съзнателно не биха го пожелали, но неволно това внушават в детето без дори да си дават сметка за това. „ Аз имам нужда от теб, защото съм се отказала сама да си давам радости, затова ти трябва да ми ги даваш. Трябва да живееш живота си не така, както ще радва теб, а така както ще радва мен.“ Или „Имам нужда от теб, липсва ми любов и ще се поболея или ще страдам, ако се фокусираш върху себе си и спреш да се грижиш за мен.“ – това е най-често безмълвно, неосъзнато послание, което вкарва детето в капана на депресията, на отказа от собствен живот.

Нуждата на майката е свята нужда за детето. Мама е тази, която му е дала живот и то би направило всичко, за да е добре тя. Всичко – дори да се откаже от себе си и от своя живот в името на нейния! Затова е от жизненоважно значение майката да си позволява личен живот и да се грижи за своите нужди, защото иначе вкарва детето си в капана на депресивността, а това да пренебрегва себе си, да смята, че другите са по-важни от него самото, да чувства вина всеки път, когато иска да направи нещо добро за себе си и да се спира, да живее в пасивност.

Депресията е отказ от живот. Пасивна нагласа – „Аз няма да следвам мечтите си и сам да задоволявам нуждите си, а ще чакам пасивно другите да го правят за мен.“

Депресивността може да бъде видяна още в малкото дете, което отказва да играе самичко и иска постоянно мама да е до него. Детето, което вместо да изследва любопитно света, стои до полата на мама също е депресивно. Детето, което няма приятели и стои пред компютъра също. Депресивната нагласа тръгва още от бебешка възраст, от майка, която от тревожност или незадоволена лична нужда от любов обсебва бебето и не му оставя пространство да се свърже само със себе си, майка, която се натрапва и изземва вниманието, от майка, която не оставя детето да изгради самостоятелност. Тези модели вкарват детето в зависимост. Създават в него поведение на пасивност и стопираща вина всеки път, когато понечи да направи нещо градивно за собствения си живот. И всеки житейски проблем, всяка ситуация, в която депресивният не получи отвън грижа и внимание и се налага сам да се погрижи за себе си е предпоставка за разгръщане на депресия.

Затова и добрата майка, колкото и да й е мило детето си дава сметка, че то не е дошло на този свят, за я обсипва с любов и си търси партньор за тази роля. Затова и добрата майка живее активно – има свои приятели, интереси, хобита и не поставя детето като единствена важна фигура в живота си. Затова и добрата майка, макар да се страхува за детето си, водеща й е жаждата за живот и насърчава и дава пространство на детето си да живее, да опитва, да греши и да се учи, да се справя само без постоянно някой да го обгрижва и дава пример на детето, че ако иска човек нещо, трябва да действа сам за него, а не да се вкопчва в близките си и да очаква те да се погрижат за него.

Ако разпознаваш себе си или детето си в описаното в тази статия, не подценявай темата и не чакай. Депресивният е склонен пасивно да чака твърде дълго. И ти и детето ти имате нужда да излезете от този модел, който носи само неудовлетворение и чувство за вина. Можеш да потърсиш помощ и да се справиш с това!

Автор:
Нели Василева-Стефанова

Източник: https://babysling-bg.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close