Три проникновени будистки вярвания, които ще променят живота ви

2 570

Понякога имаме чувството, че животът е несправедлив. Сякаш всеки наш опит да променим нещата за добро, е увенчан с провал. Нещата обаче не стоят по този начин. Спрете за миг, поемете дълбоко дъх и прочистете съзнанието. Само тогава ще можете да въведете ред в живота.

За да се настроите на правилната вълна, ви предлагаме три силни елемента от будистката философия, известни като „Благородните истини“. Те със сигурност ще променят живота ви.

Дукха: Животът е болезнен и причинява страдания

Хората може и да ви кажат, че будизмът е изпълнен с негативизъм. Това се дължи до известна степен на факта, че една от „благородните истини“ се превежда като „животът е страдание“. В това изказване обаче се крие нещо много повече. То не ни казва просто „животът е тежък, свиквайте с това“. А какво тогава?

В действителност ние можем да създадем много повече страдание в живота си, като се опитваме да избегнем или да потиснем трудните емоции. Да, нашите животи са пропити с най-различни неприятни чувства, които се появяват и изчезват: загуба, тъга, умора, скука, тревожност. Неизбежно е.

Когато имаме конкретни очаквания или се привързваме към материални предмети, ние сами си докарваме фрустрация, разочарование или други форми на болка. Затова вместо да се страхуваме от страданието и да се опитваме да му намерим някакво крайно решение (и да се ядосваме от това, че не успяваме), можем просто да се научим да приемаме страданието.

Как можем да използваме това убеждение в ежедневието си?

Опитвайте се да не си мислите, че има нещо нередно с вас. Приемете, че смъртта, остаряването, болестите, страданията и загубата са част от живота. Престанете да мислите, че животът трябва да е лесен, да е лишен от болка – и емоционална, и физическа. Това е погрешно схващане, наложено от модните и фармацевтичните индустрии.

Заболяванията, разбитото сърце, загубата и разочарованията са част от живота. Опитайте се да прегърнете несъвършенствата, да се отървете от вярването, че животът трябва да изглежда по конкретен начин. Отворете сърцето си за несигурността.

Aнитя. Животът – това е постоянно движение

Анитя, или “непостоянство”, означава, че животът, какъвто го познаваме, е в постоянно движение. Ние никога не можем да получим достъп до момент от миналото. Клетките ни също се променят с всеки изминал ден, мислите ни се развиват, температурата на въздуха се сменя. Всичко около нас е различно. Винаги.

Когато се чувстваме особено неудобно, концепцията за непостоянството може да бъде, по един парадоксален начин, успокояваща. С други думи – ако нищо не е постоянно, то знаем, че болката ще отмине. Когато обаче сме щастливи, идеята за непостоянството може да ни накара да се страхуваме.

Истината е, че тя може да бъде наистина освобождаваща. На Запад, близо 100 години след Буда, също са изразявали тази идея. Гръцкият философ Хераклит пък е казал: „Никога не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти.“ Разполагаме единствено с настоящия момент.

Как можем да използваме това убеждение в ежедневието си?

Прегърнете идеята за промяната. Приемете, че всичко постоянно се мени. Не е ли прекрасно всичко това? Дори когато идеята за непостоянството изглежда страшна, тя ни помага да се насладим на всичко, което преживяваме в настоящия момент – връзките, настроението, здравето, времето, любимите ни обувки, нашата работа, младостта и т.н. Затова нека ценим моментите, на които наистина се наслаждаваме. А останалите, които ни натъжават – те ще отминат със сигурност.

Анатма: Аз-ът винаги се променя

Когато попитам клиентите защо ходят на терапия, те често отговарят: „Искам да открия себе си“. Нашата култура ни кара да вярваме, че съществува един конкретен и постоянен „Аз“, скрит някъде дълбоко в нас. Къде се намира? Може би е между сърцето и черния дроб? Или някъде в мозъка? Кой знае?

Будизмът обаче приема, че няма фиксирано и стабилно Аз.

В духа на Анитя (непостоянството), нашите клетки, спомени, мисли и лични наративи – всичко, което съставлява нашата идентично – се променя с времето.

Да, ние имаме характери (те също се променят с времето). Имаме име и работа, както и други звания, с които се идентифицираме, за да придобием някакво чувство за Аз.

Идеята за постоянния Аз обаче е още една история, наложена от културата ни. Това е история, която можем да променим и съответно – да приемем идеята, че ние самите можем да се променим. По всяко време, навсякъде. Както Тик Нят Хан казва: „Благодарение на непостоянството всичко е възможно.“

Как можем да използваме това в ежедневието?

Вместо да се опитвате да „откриете себе си“, трябва да се съсредоточите върху това да създадете такъв Аз, какъвто искате да бъдете във всеки един момент от живота си. Възможно е днес да се чувстваме по-различно спрямо вчера. Това, че сега сме потиснати, не означава, че ще бъдем такива завинаги. Можем да простим на другите. Можем да простим на самите себе си.

Веднъж щом се освободим от идеята за постоянния Аз, можем да приемаме много по-лесно постоянните промени в живота ни. Във всеки един нов момент ние на практика сме нови и различни.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close