fbpx

Той и тя – животът и съдбата

923

Погледнати отстрани сякаш са едно цяло, но истината е, че имат различна същност, мисия и значимост.

Един без друг не могат, но понякога и заедно не се разбират. Тя сякаш идва от бъдещето, той – от миналото и по средата ги събира тяхната целувка. Обичат се много и имат потенциала да бъдат съвършените партньори и то не въпреки различията си, а поради тях.

Да, тя понякога е неразгадаема, уж иска едно, а прави друго, понякога ще те изненада с незаслужена плесница, друг път ще те посрещне с неочаквана доброта. Изглежда ти вълшебна, изпълва те с надежди, но едновременно с това може и да бъде толкова недостижима, а понякога и зла.

Той пък веднъж е весел, веднъж е строг. Крие го, но също плаче, зад усмивката му на моменти има болка и тъга и не знам как го прави, но въпреки това, винаги намира сили да се изправи. В него винаги има една светлинка, която няма как да изчезне. Дори след тежки бури, той се научава и ако спре да се инати, продължава още по-свеж и ведър от преди.

Връзката им е необяснимо сложна, но и толкова проста. На моменти се изморяват един от друг, дават си почивка – тогава сякаш всичко затихва. А в други неочаквано процъфтяват, проблемите стават трамплини, а съвместният път им дава само благословии.

Заедно могат да правят чудеса. Любовта им е силна, да, но могат и да се изгубят в нея. Защото обидата често продължава да тежи, а трудностите спъват техните души. Не винаги е лесно да продължиш и отново да се довериш, но ето тук е и същността – ако не го направиш, всичко спира.

И дори да си обърнат гръб, те завинаги са се белязали един друг. Дали са си и са взели. Нито тя му позволява да падне, нито той на нея да си отиде. Стискат се здраво за ръце и дори да се намразят, дори да имат нужда да се докажат, ще им се наложи да си признаят – и в двама им живее любов.

Сякаш говорят на различен език, сякаш са толкова далеч, че не могат дори да се докоснат, но винаги ще бъдат спътници. Понякога ще си тръгват, понякога ще се срещат в чисто нови лица, но един без друг се губи същността.

Като мънистото от броеница, като капчицата от вода – отделни, но и свързани в съвършенство, така че всичко това да им дава свобода. Свободата на любовта между живота и съдбата.

Вижте още прекрасни текстове от авторката на facebook.com/Airletters

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close