Ти си моята съдба

Любов, обикновена като делник и специална като празник.

Искам твоята понеделник сутрин. Да си с мен във всяко ново начало – на деня, на седмицата, на всеки отворен пакет корнфлейкс, всеки сезон, всеки нов дом. Да се успиваме заедно за работа. Да ти нося кафето под душа. Да ми носиш аромата, защото цял уикенд съм била по теб. Да ме целуваш на един крак, между борбата с обувката и вратата на асансьора. Да се върнеш изморен. Да съм твоето вкъщи още преди да си се прибрал. Да съм твоята събота насред понеделник вечер.

Искам твоята обедна почивка във вторник. Да се чакаме за по супа.

Да си моята пилешка супа за душата. Да съм твоето доживотно меню.

Ще сме си удобното бягство от реалността. Един час незаинтересовани от света, безработни, свободни. Да запълваш всяка моя празнина. Да си десертът, без който не мога и след него нищо не е сладко.

Искам твоята сряда вечер вкъщи. Спагети набързо, работиш до късно. Да ти давам да опиташ соса. „Внимавай, че пари!“, но никога не внимаваш. Изгори си езика, ще те целувам другаде. Да те разсейвам и да ме целиш с листове на топка, за които после ме гониш из цялата къща, защото шефът ще те убие. Да си лягам сама. Да се промъкваш в леглото и уж внимателно да ме гушнеш. „Няма ли да свърши тая седмица?“, а после заспиваш за секунди, заразен от моето спокойствие.

Искам маса за двама в четвъртък. Да празнуваме нас. Да съм твоят повод за наздраве. Да си моят повод да съм хубава. Искам твоите леко притворени очи. И погледа премрежен от вино по моите пръсти. Да си моят праймтайм. Да съм твоят #throwbackthursday от някоя морска вечер, зимна сутрин или есенна разходка. Да сме по-живи от фонтаните на Народния и по-шумни от Кристал. Да сме по-поетични от Шишман и по-красиви от нощна София.

Искам твоето петъчно неблагоразумие. Да съм лекотата в мисълта ти. Да си облекчението в протягането ми. Искам твоето навън и дивия ти дух.

Да си кубчетата лед, които правят узото и погледа ми мътен.

Да съм твоето равновесие, когато залиташ пиян. Да си моето яке, пазещо голия ми гръб. Искам ти да ми събуеш токчетата, а аз ще те чакам на пода. И там ще си останем поне докато съмне. Пияни, щастливи и имащи всичко.

Искам твоето съботно бягство. Да си моят будилник. Не говориш, само пипаш на правилните места и ухаеш на кафе. Искам обща раница и обща посока. Някъде край синьото или навътре в зеленото. Ти да вдишваш. Аз да издишвам. Да пътуваме из малки селца, да ядем бабин боб, да спим на обяд. Да се губим из непознати места, да се намираме един в друг.

Искам твоята неделна закуска. Да съм твоите палачинки със сладко. Да си моето сладко. Искам филмовия ни маратон и цял ден в леглото. После да гледаме луната по одеяло на балкона.

Да съм твоят цигарен дим – бавно изнизващ се и винаги в различна форма. А всъщност ти ме моделираш с устни.

Да си не по-малко пристрастен. Да съм не по-малко  твоя от абсолютно.

Искам твоето сънено „Здравей“ и твоето глухо „Чао“. Искам да се взирам в ококорените ти от вълнение или кръвясали от работа очи. Искам да се смееш на мокрите ми мигли и на бебешката ми коса. Искам да ми повишаваш тон и да те ядосвам. После бавно с целувка да ти изтривам паметта. Искам те изнервен и спокоен, ревнив и нехаещ, внимателен и нескопосан. Искам те във всичките ти състояния от понеделник до неделя и от януари до декември. И после наобратно.

Искам не повече от цял живот.

Автор: Ивелина Иванова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...