Търся си гадже и други кризи

532

Дреме ми за Ноевия ковчег и потопа, най-много ме е страх от обвързване…

Мъжете на това десетилетие (и за да не говорим генерализирано, нека да приемем, че голяма част от тях) като че ли тотално са размили образа на това, което би трябвало да представлява поведението и отношението на (о, боже!) един истински мъж.

Всичко се е превърнало в Seen, еднократни преспивания и неадекватно помахване на вратата за довиждане вместо целувка. Пълни консуматори. Изведнъж стана много хайп да не си готов за връзка. Никога.

Стана глуповато и срамно да искаш да имаш някого до себе си.

Виктор Франкъл, австрийски психиатър, твърди, че един от малкото начини да намериш смисъл в живота е любовта. Но сякаш всеки втори мъж на планетата сега е уплашен от обвързване. Ако проявиш дори малко интерес или спонтанност, всичко отива по дяволите. И дамите започнаха също да се страхуват покрай упоритото им превръщане в еднодневки. Да не покажат прекалено рано привързаност, да не се обадят първи, да не останат сами…

Освен ако не решат да разиграват някакви постановки, за които дори тези от НАТФИЗ да им завидят благородно. Но кой ли има време за такива неща в днешния свят на лесна достъпност до всичко, свръхконсумация и поведение искам-всичко-тук-и-сега?

А 3 дни по-късно и N на брой бутилки вино се откриваш отново, запълнил целия си социален график с всевъзможни срещи с познати и непознати, за да не останеш сам и да не ти се наложи да мислиш; осъзнаваш, че да, трябва да погледнеш философски, може би не беше правилният мъж за теб и прочие глупости, с които те облъчват отвсякъде.

Отново си направил компромис със себе си само за да не си сам. Shame.

Превръщането ни в животни, без деликатните маниери да зарежеш някого като пич, оставя горчив вкус в устата. Откога е тренди да не пишеш на някого, дори да го харесваш, да те е страх или поне да казваш, че е така? Възможно е това да е страх от отхвърляне, личностни или поведенчески проблеми или съвсем тривиално – пропуск на майка ти в ключови моменти от развитието ти като индивид. Или просто оправдание от липсата на мъжественост, достойнство и капка откровеност.

Дали ще е някой геймър, адвокат, графичен дизайнер, диджей, поет или пича-от-бара-от снощи, с брада или без, с вкуса му към музика и книги, с уменията му да танцува, да готви, да те гледа в очите, докато ти пали цигарата. Случва се да паднеш в бездната на добрия стар секс на първата нощ. И да захапеш. И да не ти се обадят никога повече. А много да искаш и да строиш проклетите пясъчни кули, тази бездна, наречена “ами ако…”.

Има и добри новини. Като срещнеш няколко задника един след друг, леко се изтръпва. Не е лесно – понякога са нужни книги за духовно развитие, много добри приятели, потапяне в работата, алкохолизиране, пътуване. Няколко пъти като в старата школа да пишеш по месинджър в 3 сутринта, смазан от собствената си самота. И да съжаляваш много на другия ден.

Накрая спира да ти пука. Наистина, обещавам. И някак си успяваш да се събереш каквото е останало след последното корабокрушение и да продължиш да се отваряш и доверяваш на хората, независимо дали ще получиш същото в замяна.

Сещаш се за другите ти кризи. Защото истината е, че всеки себеуважаващ се индивид в 20-те или 30-те си години, който преживява явно публичния срам да бъде сингъл, има милиони неща, които да направи със себе си и да бъде по-цял от всякога.

И да, винаги ще ги има част от приятелите ти или просто, ако щете  хората по „Витошка“ в обикновен безделен следобед, всички сякаш току-що слезли от Ноевия ковчег, с дългогодишните връзки или отскоро лудо влюбени, гледат се на забавен кадър, държат се за ръцете;

които са “ние”, и съобразяват личното си време спрямо това на (забележете думата!) половинките им, чифтосали са се и са доволни от живота. Не повръщай. Всеки минава през този период. И запомни, че недоволството е докарало много прекрасни неща на този свят.

Истината е, че ако си в този етап, в който си търсиш гадже, спри да го търсиш веднага. И не пълни дупките в себе си с въздух под налягане.

Понякога гаджето ти може да бъде самият град, така че и едни слушалки и Led Zeppelin, скъсаните дънки, любимите кецове, поглед към небето, нещо алкохолно, както и усмивка на себе си са перфектната половинка за вечерна разходка. Все пак трябва да се намериш, нали, иначе за къде си тръгнал?

Смирението и осъзнаването на настоящия момент , глобалният поглед над собствения ти живот, насладата от разполагането с цялото ти време, както и опознаването на себе си звучат по-привлекателно от това да си гледаш телефона през 5 минути и да се чудиш този боклук дали изобщо някога ще ти пише и да му теглиш майни мислено, докато минаваш през всички етапи на тъгата. Животът е много повече от това, по дяволите.

Coldplay казват в новия си албум:

“Бъди благодарен за всеки, който е дошъл,
защото всеки един е бил изпратен при теб като пътеводител.”

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close