Тайните на гейшите

“В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра”

, четем в “Последната гейша” на Сайо Масуда

Кимоната на гейшите може и да са луксозни, но не и животът им, както се разбира от книгата. Униформата не допуска вариации – бяло лице, възглавница на гърба, чорапи и традиционните налъми. Това е така от векове, така е и днес. “Гейша” по принцип означава творческа личност – творец, който развлича. Според японските разбирания това е момиче, което свири на шамисен и разказва истории, за да поддържа доброто настроение на мъжете.

Жените влизат в тази професия чак в края на 18 век – дотогава единствено мъже са имали ангажимента да забавляват императора като придворни шутове. А когато към съсловието се присъединяват и жените, характерът на дейността логично се разширява – към досегашните задачи се прибавя и “развлечението за цялото тяло”. Или както пише Сайо Масуда в книгата си: “В живота си съм усвоила единствено изкуствата и любовната игра”.

Не особено елегантна професия
Официално между проститутката и гейшата има разлика, но поне през 1930-те и 1940-те години не е съществувало никакво разделение между двете професии, разказва Масуда. Междувременно преспиването с клиентите не е сред ангажиментите на гейшата, това става само по нейно желание. Въпреки това никой не би пратил дъщеря си на училищния карнавал с костюм на гейша. Както се знае отдавна професията съвсем не е толкова елегантна, колкото са кимоната, носени от нейните представителки. Сайо Масуда само потвърждава това.

Пълноценна гейша се става за около 10 години
Гейшата трябва на първо място да може да разсмива, да забавлява с приятни разговори, да танцува. И постоянно да налива на мъжете оризово вино – за да може като пийнат, да се отпуснат и да продължат фиестата с дамата на някое сепаре, най-добре за цяла нощ. Така печелят и съдържателите на заведенията, и тези, които предоставят гейшите. Всичко е организирано много строго, момичетата носят и табелки с имената, за да няма дублиране на заявките. Оръдието на труда е собственото тяло. Но не само за секс, а и за танци. Паралелно гейшата подрънква на триструнния шамисен – инструмента, от който гостите още повече се отпускат.

Моралът, бизнесът и кариерата
Коя е най-неприятната страна на работата? Мъжете естествено, категорична е Сайо Масуда. На момичетата им се налага да вземат това, което им се дава. Масуда например попаднала при един кривоглед тип, който можел да й бъде дядо. Но все пак да бъдеш гейша може и да е добре. За Масуда например пътят към тази професия е бил нещо като спасение. В продължение на няколко години тя е била подложена на тежък физически труд в една ферма. Един ден обаче майка й я продала на една госпожа, която искала да я превърне в “творческа личност”, за да може да изкарва от нея пари.

Продължителността на кариерата обичайно се договаря с пазарлък, разказва още Масуда. Пълноценна гейша се става за около десет години, но има и една допълнителна година – в знак на благодарност за обучението. След това гейшата вече може да започне да работи за своя собствена сметка. Тази професия е всъщност само за смирени и услужливи жени, забили поглед в земята, обобщава Масуда. И не е лъжа, че в дъното на всичко стои търговията с хора.

Източник: DW

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close