Свръхродителството: Начин децата да бъдат нещастни

219

Едно дете, което се чувства в безопасност и е оценено от своите родители, ще се радва на добро самочувствие.

Свръхродителството се дефинира като прекалено внимание към децата. За някои хора то служи като средство за постигане на цели, докато за други поставя цялата образователна система под въпрос.

Как е възможно да не обръщаме сериозно внимание на начина, по който децата се отглеждат? Къде поставяме границите? Всяко дете се нуждае от внимание и постоянна грижа от страна на своите родители. Понякога обаче е важно да осъзнаем, че е необходим баланс.

Истината е, че съществува почти невидима граница, която бележи къде можем да напътстваме децата с цел постигане на личен растеж.  Не трябва обаче да попадаме в капана на емоционалната токсичност.

Това е така, тъй като родителството не означава контролиране. Образованието не означава обуздаване чрез орязване на детските крила. Съвсем скоро децата стават възрастни, които са способни да вземат сами решения и да бъдат отговорни за живота си.

Терминът „свръхродителство“ води и до други последствия.

Свръхродителството и прекалената опека

Най-странното нещо по отношение на този тип поведение или образователен подход е, че родителите участват в живота на децата си във всеки един аспект: спорт, училище, хобита, храна, приятели….

Един „свръхродител“ смята, че е най-добрият родител на света и че отглежда детето си по-добре, в сравнение с останалите. На практика обаче емоционалният и личен баланс на детето му може да бъде далеч от онова, което познаваме като щастие.

Последиците от свръхродителството: разочарование

Родителите може да разполагат с ясна представа какво трябва да бъде перфектното дете. Дори може да гледат на себе си като на отправна точка за сравнение.

Но с напредването на годините, те установяват, че децата им невинаги отговарят на идеалите им, провокирайки усещане за разочарование.

  • Когато едно дете забележи разочарованието в очите на своя родител, то започва да изпитва чувство за провал и малоценност.

Последиците от свръхродителството: тревожност и стрес

Струва си да помислите върху следното – свръхродителството върви ръка за ръка с „образователната свръхактивност“. Не е необичайно за този тип родители да записват децата си на различни извънучилищни занимания, независимо дали на последните им харесва, или не.

  • С времето те се стресират, дори нивото на тревожност при децата достига нива, характерни за възрастните.
  • Родителите, които проявяват характеристиките на свръхродителството, трудно толерират грешките на своите деца. Те полагат всячески усилия да отгледат отговорни деца, които са имунизирани от правенето на грешки и провала – а това е невъзможно.

Последиците от свръхродителството: неспособност за провал

  • Всяко дете трябва да има възможност да усети какво е да се провалиш в нещо, за да може да се поучава от грешките си.
  • Децата, които се отглеждат в условия на свръхродителство, се превръщат в собствени съдии. Те поставят летвата толкова високо, че осъзнават сами още в началото, че не могат да я прескочат. Това ги потапя в депресия и саморазрушение.

Родителството като здравословна връзка, стимулираща отговорността

Според едно изследване, проведено от Кралския университет в Онтарио, Канада, една от най-сериозните последици на свръхродителството е, че децата на възраст между 7 и 12 години не знаят как да играят навън и да общуват с връстниците си. Те не са щастливи.

Знаете, че отглеждането на дете включва тяхната защита преди всичко, но именно тя трябва да бъде базирана върху няколко аспекта.

Защитавайте ги, за да се чувстват в безопасност, а не „контролирани”.

  • Този начин на родителство означава да опознаем своето дете и да го стимулираме да си изгради добра представа за себе си.
  • Едно дете, което се чувства в безопасност и е оценено от своите родители, ще се радва на добро самочувствие и няма да се страхува да порасне и да поеме отговорностите на зрелия човек.

Защитавайте ги като им давате съвети, а но и като им позволявате да се учат от грешките си

Защитавайте децата си така, че да не страдат. Помагайте им да вървят по пътя си, но винаги ги подкрепяйте да следват своя личен избор. Така те ще правят грешки в живота, но и ще извличат опит от тях.

Защитавайте ги така, че да знаят, че винаги ще бъдете до тях

Привързаността и силата на връзката между родител и дете е безценна. Особено през ранните години на детето. Щом обаче то навърши 7-8 години, то започва да поема своя път към зрелостта.

  • Тогава детето започва да изисква своите права и да развива представа за справедливост и морал. Става дума за онази хаотична предюношенска възраст, през която ще взе решения, които може да ви изненадват.
  • Винаги се вслушвайте в детето и го учете всеки ден, че да си свободен означава да бъдеш отговорен. За да се наслаждава на определени привилегии, трябва да поеме съответните задължения.

Желателно е да стимулирате начин на учене, който е основан на опита, не и посредством свръхродителството. Струва си да запомните това.

Източник: http://zdraveikrasota.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close