Стресът, който си отиде

Понякога стресът идва с добро и с добро си отива. В умерени количества е полезен. Мобилизира. Понякога обаче не го пускаме да си тръгне. Трупа се. Натежава на душата, разума, здравето. После плъзва в семейството. Понякога самите го викаме в по-големи количества отколкото е нужно. Издънваме изпити, интервюта, а сме били подготвени. Защо така?

Част от стреса е извън нас. Част – в нас, под наш контрол. Просто се искат шест месеца дисциплина и можем да преосмислим връзката си с него. Да го пуснем да си отиде. Дисциплината не винаги е най-силната ни черта обаче. По-скоро безумието, започващо от това да сложиш еротично бельо на булдог и свършващо с общества, в които хората колкото повече имат, толкова повече нямат. И все пак как може да сложат еротично бельо на булдог?

Да започнем с малко скорошна история на стреса. Според сравнителни статистики (за съжаление извадките, на които стъпват далеч не са представителни) на Personality Tests и Папърт (1930), базирани на теста WPI средният резултат по скала 0 – 116 и за мъжете, и за жените през 1930 година е бил 19 точки. По настоящем, резултатът е 32 точки за мъжете и 39 за жените. Personality Tests цитират Франц (1919), според когото резултати над 20 точки показват психическа нестабилност, но поставят заключенията му под въпрос и казват, че резултати до 55 точки в днешно време са в нормата.

Част от обяснението е, че архитектурата на мозъка ни не е съвсем пригодена за съвремието. Заложена ни е тъй наречената негативна предразположеност на невронно ниво. Има интересни книги на неврологът Рик Хансън как можем да променим невронните пътища, така че да коригираме негативната предразположеност на мозъците ни, за да имаме повече вътрешна устойчивост и щастие, когато сме лице в лице с живота.

Все още България не е САЩ, но с времето очаквам и тук стресът да роди депресии, панически атаки, повишена обща тревожност – редица сенки, които с една превантивна инвестиция можем да пресечем още сега.

Тепърва ще пиша по тази тема, защото е важна. Високите нива на стрес не само тровят живота на отделния индивид, но и отварят врата обществото да се вдетини и да бъде поведено по тъмни пътища, далеч от човечността.

Стресът и трите му корена

Тяло, мисъл и бездействие. Това са трите корена на стреса, които можем да контролираме.

Тяло

  • Пийване и похапване – намалете и заменете със спорт. При активните занимания със спорт тялото произвежда ендорфини, като ефектът им може да е сходен с този на морфина. Помагат за намаляване на стреса. Ако сте спортували здраво сигурно в един момент сте почвали да се радвате безпричинно. Това е от ендорфините.
  • Поемайте Омега – 3 мастни киселини (сьомга, скумрия, ленено семе, семена от чиа, орехи, босилек), витамин B комплекс, особено витамин B6 (слънчогледово семе, банани, спанак, риба тон, сушени сливи), също така B9 и B12, витамин D (слънчеви бани), гинко билоба, женшен, магнезии. Понамалете кафето, солта (при ниско кръвно не ги намалявайте) и рафинираната захар.
  • Започнете да се занимавате с автогенен тренинг. Комплекс упражнения създадени от д-р Йоханес Хайнрих Шулц. Ако имате проблеми със сърцето или психични заболявания е редно първо да се консултирате с личния си лекар. Ще ви помогнат бързо (за около 6 месеца) да достигате до високи нива на физическа релаксация, ще балансират вегетативната ви нервна система, повлиявайки положително на хомеостазата, здравето на организма ви и смъквайки натрупания стрес. Може относително бързо, дори в рамките на няколко седмици, да смъкне по-високите нива на невротичност и тревожност.
  • Дихателни практики. Поинтересувайте се от следните дихателни практики: 7:11 (използва се при панически атаки), йогистко алтернативно дишане (лява – дясна ноздра).

Мисъл

  • Престави си как правиш лицеви опори до откат и после повдигаш чашка с чай пълна до край. Най-вероятно ще се олееш. Същото е и с мислите ни. Понякога треперят и ни оливат. Голяма част от мислите ни са криви, ако идват от изморено, невротично съзнание. Трябва да се научим да усещаме такива мисли и да ги оставяме нежно да се плъзват по купола на съзнанието ни без да ги задържаме или да се караме с тях. Приемаме ги като пиян човек на улицата, който бръщолеви щуротии. Ще го вземем ли насеризоно? Не им се връзваме.
  • Нероден Петко. Ако нещо те тормози си задай въпросите колко вероятно е да се случи и какъв би бил най-негативният възможен изход. Ще ти разкрия една тайна: ако животът реши да те нахака, най-вероятно въобще няма да разбереш откъде ти е дошло. Като правило се тревожим за глупости и накрая се оказва, че ни пада саксия на главата и цялото тревожене е било напразно.
  • Има неща, които не зависят от нас. Каквато е волята Божия, както и да се казва твоя Бог, или дори да е просто случайност. Това е въпрос на дълбоко вътрешно приемане да се довериш на живота и да оставиш енергията му да тече през битието ти. Довери се и разбери, че понякога животът ни води през тръни, просто защото това е единствения път към върха. Комфортната пътечка, по която другите тъпчат води към платото. Не се сърди на живота, няма глас та да ти каже накъде те води.
  • Дишай. Ако нещо наистина те тормози и си готов/а да реагираш прибързано. Дай си 30 дълбоки вдишвания. Вероятно ще си проветриш мозъка и мислите ти ще се изчистят.

Действия 

Доколкото ти е възможно спестявай, прави здравни застраховки и т.н. Много по-спокойно е така. Също така, бъди проактивен/проактивна. Например, работата се клати. Какво чакаш, почвай да бягаш по интервюта.

Поздрави и успех,

Автор: Марин

Източник: marin.bg