Страдате ли от емоционална зависимост?

Винаги съм вярвала, че най-ценното нещо в живота е любовта. Винаги съм вярвала, че любовта заслужава всички компромиси, всички жертви, всички изпитания. Винаги съм вярвала, че трябва да пазим любовта на всяка цена.

Любовта наистина е най-прекрасното човешко изживяване. Любовта ни кара да летим, отваря сърцата ни, връща блясъка в очите ни и усмивките на лицата ни, изчиства старите ни болки.

Кога за последен път сте се чувствали така? Кога за последен път изпитахте любов?

Обикновено друг човек е повод да усетим тази любов. Така свързваме любовта с любимия човек. Понякога дори объркваме любовта с любимия човек – и прекарваме доста време от живота си с любимия човек, но без любов. Понякога този човек спира да ни дава любов, но ние оставаме там, защото го „обичаме”. Нещастни, отчуждени, с разбити сърца и сълзи на очи, ние продължаваме да стоим с човека, който вече не ни дава любов… защото го обичаме.

Но любовта е щастие, радост, удоволствие. Къде е любовта във връзките, които поддържаме с цената на всичко най-ценно за нас – време, енергия, щастие? Как можем да изпитваме любов, ако не я изпитваме, ако сме нещастни?

  • Били ли сте наранявани физически или емоционално от партньора си?
  • Извинявате ли и опитвате ли да си обясните логично поведението на партньора си?
  • Имате ли склонност да избирате партньори, които са емоционално дистанцирани?
  • Имали ли сте проблемни връзки в миналото?
  • Давате ли и получавате ли във връзката си или само давате, получавайки малко или нищо в замяна?
  • Можете ли да изоставите тази връзка и да продължите напред?

Емоционалната зависимост

Когато човек приеме наркотик, в мозъка му се отделя огромно количество невромедиатори – десетки пъти повече от количеството, което се отделя при естествено удоволствие, включително секс. Мозъкът запомня това, защото е програмиран да търси удоволствието. В природата удоволствието е равнозначно на живот – храна, секс, почивка, движение. Когато ефектът отмине, мозъкът отново търси удоволствието и създава усещане за неистова нужда от наркотика. Човекът отново приема наркотик. Отново се отделя огромно количество медиатори. Удоволствието е толкова силно, че мозъкът го търси отново и отново. Депата от медиатори се изчерпват, невроните нямат време да се възстановят. Например, концентрацията на медиаторите, които се освобождават по време на нормален оргазъм, се възстановява в продължение на около две седмици, затова оргазмите имат различна интензивност.

Дългосрочни промени в мозъка при зависимост

Не можем да изпитаме удоволствие, ако мозъкът ни е изчерпан. Идва момент, когато приемът на наркотика вече не носи удоволствие – защото невроните не успяват да се възстановят, да синтезират медиатори и да ги освободят. Без тях няма удоволствие. Но мозъкът помни – наркотикът носи удоволствие. И човекът не може да овладее усещането за празнота и нужда – той отново и отново взима наркотика, въпреки че удоволствие отдавна няма.

Истинският проблем е, че това води първо до функционални, а след това и до структурни промени на мозъчните ядра – мозъкът се преустройва, променя се, адаптира се към промените – и започва да функционира по патологичен начин.

Зависимостта е хронична болест и е подобна на хроничните заболявания на другите органи, например сърцето. При хроничните болести се нарушава нормалната функция на засегнатия орган със сериозни последствия, които обаче са предотвратими и лечими. Ако не бъдат лекувани, те продължават цял живот.

Пристрастяване

Ако отнемете наркотика на пристрастен човек, той има усещането, че умира, че не може да продължи да живее без това, че губи нещо жизнено важно и необходимо. А всъщност единственият му шанс да оцелее физически е да спре да приема наркотика и да изчака достатъчно дълъг период от време, за да се възстанови мозъкът му до нормалното си състояние. Този период е продължителен и се преживява много мъчително. Но когато свърши, хората отново имат контрол върху себе си – те осъзнават, че наркотиците им вредят и могат да се контролират без да страдат (както всички нас, които не взимаме наркотици).

Прилича на любов, нали?

Емоционалната зависимост се възприема като любов. Мозъкът ни свързва любимия човек с чувството любов и се пристрастяваме към чувството. Пристрастяването си наричаме любов и заради зависимостта си към любовта (прекрасното чувство, което сме имали) сме готови да страдаме, да се унижаваме, да пренебрегваме своите интереси. Продължаваме да поддържаме връзката с човека, който вече не ни прави щастливи, с надеждата, че отнякъде ще се появи поне мъничко удоволствие. То все не идва, а ние взимаме нови и нови дози, изчерпваме телата си… а удоволствие така и не се появява.

Как възниква емоционалната зависимост?

Емоционалната зависимост възниква, когато мозъкът ни създаде условен рефлекс между човек, предмет или вещество и усещане за силно удоволствие. Колкото повече мислим, фантазираме си приятни неща, мечтаем си и се наслаждаваме на образа на любимия човек, толкова повече се привързваме. Идва момент, в който чувствата ни стават толкова силни, че губим контрол над тях. И тогава, като наркоманите, сме готови да направим всичко, за да получим удоволствието. Изключваме логиката, изключваме интуицията си и тръгваме след чувствата си – и не можем да направим друго, защото мозъкът ни вече не функционира нормално.

Това е състоянието, което хората наричат любов.

В това състояние, при липсата на контрол от страна на логическия ум, се проявяват и най-дълбоките ни емоции и страхове – онези, които не сме изпитвали от детството. Неспособността да оставаме сами, страхът да не бъдем изоставени, пълната зависимост от някого. Обикновено в този момент биваме изоставяни от партньорите си, защото вече не сме хората, в които те са се влюбили.

Емоционалната зависимост не създава проблеми, докато партньорът ни ни дава това, от което се нуждаем. Проблемите настъпват в момента, в който той се отдръпне, дори малко. От зрели хора се превръщаме в безпомощни и емоционално нестабилни същества, които плачат, молят, съобразяват се с всичко, търпят нетърпимото, унижават се, преследват, манипулират, а някои дори се самоубиват.

Най-големият проблем при емоционалната зависимост е не толкова, че не знаем какво да направим – а че знаем, но не можем. Прекрасно осъзнаваме, че с молбите, увещанията, сълзите и заплахите няма да върнем любовта, но сме безсилни да се спрем и да се отдръпнем от болката. Дори започваме да възприемаме като щастие нещастието с любимия човек – всичко, само и само да сме с него, да не сме сами.

Емоционалната зависимост не е любов

Любовта е щастие, удоволствие, душевна хармония. Страданието в трудни връзки не е любов – а просто зависимост от другия човек.

Лекува ли се емоционалната зависимост?

Повечето хора, попаднали в това състояние, имат желание да си върнат първоначалното състояние на любов и щастие. Това е постижимо, когато възстановим нормалната функция на мозъка си и започнем отново да взимаме решенията си въз основа на чувствата, логиката и интуицията си (а не само на чувствата). Когато успеем да върнем себе си, любимият ни човек много често също се връща – този, в който сме се влюбили в началото, милият и влюбеният.

Зависимостта може да остане скрита за човека в продължение на много години. Зависимите хора изпитват удоволствие от конкретно поведение и се стремят да си доставят удоволствие предимно по този начин, ограничавайки други преживявания. Често в процеса на преодоляване на зависимостта човекът изпитва усещането, че животът е преминал покрай него и че той е пропуснал всичко друго, освен пристрастяването си.

Най-големият проблем при зависимостта е, че зависимите хора отричат негативните аспекти на своето поведение върху здравето, социалния си живот и отношенията си. Вредата от пристрастяването е особено трудно приемлива за човека, когато това е основният му начин да се справя с другите проблеми.

Лечението на пристрастяването е трудно поради липсата на контрол. Някои хора осъзнават вредата от пристрастяването си, но не могат да спрат. Зависимостта – от вещества, емоции, определени поведения, изисква терапия. Ако не бъде лекувана, тя има тенденция да прогресира и да се задълбочава.

Затова и системите за възстановяване на отношенията се базират основно върху възстановяването на нормалното функциониране на личността чрез информиране за нормалните физиологични процеси и поведенчески и автохипнотични техники, улесняващи възстановяването на психичната функция.
Лечение на зависимост

Профилактика

Както и при употребата на вещества с висок потенциал за развитие на зависимост, профилактиката е самоограничение.  Ако не си позволите да преминете границата на самоконтрол, ще запазите самоконтрола си и връзката си. Ако усетите, че се привързвате твърде много, просто се отдръпнете малко, докато възстановите хармонията си. Днес това може да е трудно, а утре – да изгубите контрол върху него и да стане невъзможно.

Източник: https://love-aholic.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close