Смъртоносната истина за самотата

Почти всички ние сме изпитвали чувството за самота в определен период от нашия живот. Това е болката, която изпитваме след раздяла, след загубата на любим човек, след като сме се преместили далеч от дома.

Самотата ни застрашава през всеки един етап от нашия живот. Тя често се използва, за да опише негативно емоционално състояние в случаите, когато съществува разлика между връзките, които един човек иска да има, и тези, които той смята, че има.

Неприятните чувства на самота са субективни. Изследователите са открили, че самотата не се определя от това колко време човек прекарва с други хора или сам със себе си. Тя по-скоро се отнася до качеството на връзките, не до тяхното количество. Един самотен човек чувства, че другите не го / я разбират, че няма смислени, сериозни връзки.

За някои хора самотата е нещо временно. Нещо, на което лесно може да се сложи край. За други – самотата е нещо перманентно, породено от смъртта на любим човек, раздяла или развод. Тя е налице постоянно и докато дадения човек няма връзка с онзи, с когото иска.

От еволюционна гледна точка ние разчитаме на социалните групи, за да оцелеем като вид. Съответно самотата може да бъде видяна като сигнал за връзка с другите. Това я прави малко по-различна от глада, жаждата или физическата болка, които сигнализират за необходимостта да ядем, пием или потърсим медицинска помощ.

В процъфтяващите модерни общества обаче преодоляването на самотата става нещо много по-трудно от удовлетворяването на глада, жаждата или нуждата от лекар. За онези хора, които не са обкръжени от хората, от които имат нужда, самотата може да продължи да съществува дълго време.

Изследователите са открили, че социалната изолация представлява рисков фактор за различни заболявания и дори преждевременна смърт. Липсата на социална връзка може също да доведе до подобни ситуации. Тя е и фактор за натрупване на наднормено тегло.
Самотата може да доведе до редица проблеми със здравето, включително неспокоен сън, деменция и по-ниско кръвообращение.

Някои хора пък могат да бъдат и биологично уязвими към чувството на самота. Изследвания, направени върху близнаци, откриват, че самотата може да е частично наследствена.

Множество проучвания фокусират върху това как самотата може да е резултат от определени генетични типове, комбинирани с конкретни социални фактори (например родителската подкрепа).

Като цяло самотата до голяма степен се игнорира като състояние, което застрашава психическото ни състояние. Изследователите тепърва правят опити да разберат до каква степен самотата застрашава нашето здраве. Повечето изследвания просто се опитват да направят връзка между нея и депресията.

Въпреки че самотата и депресията са частично свързани, те всъщност са нещо различно. Самотата се отнася до негативни чувства, свързани със социалния свят, докато депресията предизвиква цялостни негативни чувства.

Едно конкретно изследване, което измерва самотата във възрастните хора в рамките на 5 години, открива, че тя е предшественик на депресията, но не и обратното.

Да преборим самотата

Самотата може да се разчете погрешно като симптом на депресията. Или дори да се предположи, че тя ще изчезне, когато се излекуват въпросните симптоми. Като цяло „самотният“ човек се окуражава да стане част от група, да намери нов приятел. Смята се, че по този начин самотата просто ще се изпари.

Да, възможностите да се свържем с другите ни предоставя платформа за социални взаимодействия. Облекчаването на социалната болка обаче далеч не е нещо толкова лесно. Самотните хора могат да имат лоши предчувствия за социалните ситуации и в резултат на това да демонстрират негативно поведение. Подобни действия могат да се интерпретират като неприятелски. Съответно хората около самотния човек ще реагират по същия начин и към него. Именно по този начин самотата може да се превърне в един постоянно работещ затворен кръг.

Съществуват изследвания, които проучват различните видове лечения на самотата. Резултатите от тях показват, че лечение, което се опитва да промени негативното мислене за другите е много по-ефективно от онова, което се опитва да създаде предпоставки за социални връзки.

Друг добър начин за преодоляване на самотата е като подобрим качеството на нашите социални връзки. И по-специално – като създадем едно чувство за интимност с онези около нас. В подобни ситуации позитивната психология също би била полезна. Тя се фокусира върху това да увеличи позитивните емоции в нашите връзки.

Дори онези хора, които са диагностицирани със сериозни психични заболявания, заявяват, че са се почувствали по-добре и са изградили по-добри връзки, след като са споделили позитивни емоции и са вършили повече позитивни неща с другите. Използването на подхода на позитивната психология в битка със самотата е все още в своя зародиш.

Продължаваме да подценяваме смъртната опасност на самотата. Тя е сериозен обществен здравен проблем. Съвременните инструменти, като социалните медии (въпреки че на пръв поглед подкрепят социалните връзки), предлагат единствено кратки взаимодействия с много на брой познати. Те не се фокусират върху изграждането на смислени връзки. В подобен климат предизвикателството е да се преборим със самотата и да се фокусираме върху изграждането на смислени връзки с хората около нас.

Вече не можем да си позволим да игнорираме постоянно нарастващия брой научни доказателства, показващи негативните последствия, които самотата оказва върху нашето физическо и психическо здраве.

Автор: Владимир Тодоров

Коментирайте статията
Close

Send this to a friend