Вдъхновение и личностно развитие. Интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Сляпата сила на вината

„Вината, както и солта е необходима подправка към живота, но никога не бива да се превръща в основно ястие” д-р Хаим Гинът

Най-общо – вината е чувството, което преживяваме, когато действаме против своите ценности и убеждения. Можем да преживяваме вина, както на емоционално, така и на когнитивно ниво.

Някои хора смятат, че вината е ненужно чувство и че ще сме по-добре, ако се научим да не се чувстваме виновни, за нищо. На другия край на спектъра е вярването, че само вината ни прави добри човеци.

Вината е емоционално състояние, при което преживяваме конфликт за нещо, което сме направили, а вярваме, че не е трябвало да правим ( или обратното, не сме направили нещо, за което вярваме, че е трябвало да направим). Този конфликт може да създаде чувство, което „не си отива” лесно и може да е непоносимо. Понякога  чувството за вина може да стане толкова силно, че да те погълне и да е трудно да го управляваш.

Удивително е колко бързо вината може да проникне в най-малките, безсмислени неща в нашия живот. Вината е емоционален предупредителен знак, който повечето хора научават чрез нормалното си детско социално развитие. Нейната цел е да ни подаде сигнал, когато сме направили нещо нередно, да ни помогне да развием по-добро чувство за собственото си  поведение и как това засяга самите нас  и другите. Вината ни подтиква да преразгледаме поведението си, за да не повтаряме една и съща грешка.

Вината може да бъде стимул и коректор на поведението ни. Вината може да бъде мъчение.

Вината като стимул за промяна:

Чувството на вина ни помага да останем в границите на собствените си ценности и ни помага да израстваме, когато нарушаваме тези граници. Да се справиш с грешка или неуспех е въпрос на здрав разум. Здравословната вина е нужна, тъй като защитава индивидуалните ценности и „здравето” на обществото.

Здравословната вина ни стимулира да се променяме и да израстваме, докато нездравословната вина ни измъчва, спира развитието ни, вреди психологически на нас самите и на другите.

Нездравословната вина. Тя не позволява грешки. Ние очакваме твърде много от себе си и от другите. Вината е нездравословна, когато причинява остър дистрес. Тя може да се появи по различни причини:

  • Прекомерно сурово налагана дисциплина. Ако правилата на поведение са били прилагани с прекомерна сила или с насилие, страхът от наказание може да се интернализира като висока степен на вина.
  • Нереалистични стандарти за поведение. Никой не е перфектен. Ако очаквате никога да не се ядосвате, винаги да казвате истината и никога да не мислите нещо лошо за някого, тогава вероятно ще се чувствате виновни през повечето време.
  • Когато вярвате, че сте направили нещо грешно и не сте го споделили или поправили. Понякога правим неща, за които по-късно се чувстваме виновни. Ако вината е твърде тежка, може да се страхуваме да споделим или да поемем отговорност. Това може да доведе до нездравословно състояние на вина и тревожност.

 Какво може да Ти причини чувството за вина?

Кара те да станеш свръхотговорен, стремящ се правиш всичко „правилно”. Може да работиш до отмала, да даваш твърде много от себе си или да си готов да направиш всичко само, за да направиш всички около себе си щастливи.

Може да те направи свръхпредпазлив. Да се притесняваш за всяко свое действие, което предприемаш и да внимаваш за евентуални негативни последици за другите, дори, ако това означава, да пренебрегнеш собствените нужди и желания

Може да те направи прекалено чувствителен. Да търсиш решения за правилно и неправилно във всеки аспект от живота си и да станеш обсебен от неуловимата природа/мрежа на собствените си действия, думи и решения.

Може да те демобилизира. Страхът да не направиш, да не кажеш или да не бъдеш нещо „погрешно”, може да те погълне до толкова, че в крайна сметка да се разпаднеш и да се предадеш и да избереш пасивността, мълчанието и статуквото.

Да те обърква при вземане на решения. Може да стане толкова важно винаги да бъдеш „прав” в своите решения, че да не си в състояние да вземеш решение, за да не се окаже то погрешно.

Вината може да бъде скрита зад маската на себеотричането. Можеш да се скриеш зад маската на себеотричането, защото ако на първо място се грижиш повече за другите, по-малко рискуваш да се чувстваш виновен. Ти искрено вярваш, че е по-добре да служиш на другите, без да съзнаваш, че вината е мотиваторът за това „раздаващо се„ поведение.

Може да те накара да пренебрегнеш пълния набор от емоции и чувства, до които имаш достъп. Погълнат от вина или страх от вина, можеш да станеш емоционално блокиран или неспособен да се насладиш на положителните мигове в живота, защото вниманието ще бъде винаги заето с негативните.

Вината може да те заблуди или да те насочи неправилно. Тъй като много ирационални вярвания лежат зад вината, може да не е успяваш да подредиш чувствата си. Важно е да бъдеш обективен към себе си, когато се чувстваш виновен, така че решенията ти да се основават на трезво, рационално мислене.

Вината може да е мотиватор за промяна. Вината и дискомфортът, който тя носи, могат да бъда използвани като барометър за необходимостта от промяна и възможност да поемеш в различна посока в живота си.

Как може да си помогнем да преборим чувството за вина, да го приемем, когато то е важно и да го пускаме да си тръгне, когато не е ?

Разпознайте чувството и си помислете каква е неговата цел.

Вината върши най-добра работа, когато ни помага да израстваме и да постъпваме зряло, ако сме наранили някого или себе си. Ако се чувстваме виновни за това, че сме казали на някого нещо обидно или че работим до късно и нямаме време за семейството, това е предупредителен знак с цел: промени поведението си или рискуваш да пострадаш или да изгубиш важни взаимоотношения.

Ние все пак може да изберем да игнорираме чувството си за вина, но си поемаме риска. Това е „здравословна” вина, защото нейната цел е да ни помогне да коригираме поведенческия си компас.

Проблемът възниква тогава, когато нашето поведение не се нуждае от промяна. Например, много млади майки се чувстват тревожни и виновни, когато трябва да тръгнат на работа, изплашени да не би това да навреди на развитието на детето им. Това просто не се случва в повечето ситуации и повечето деца имат нормално здравословно развитие, дори и двамата родители да работят. Няма нищо заради, което да се чувстваме виновни, но ето, ние продължаваме да се чувстваме така. Това е „нездравословната”, „нерационалната „вина.

Направи промените по-скоро, отколкото по-късно.

Ако твоята вина е свързана с нещо конкретно – предприеми  действие да поправиш проблемното поведение. Достатъчно лесно е да се извиниш на този, когото си обидил с нетактична забележка.  Здравословната вина ни казва, че трябва да направим нещо различно, за да поправим  важните за нас взаимоотношения.              

Приеми, че си направил нещо погрешно, но продължи напред.

Ако си направил нещо неправилно или си наранил някого, трябва да приемеш, че не можеш да промениш миналото, но можеш да промениш поведението си, ако и когато това се налага. Колкото сме по-фокусирани върху вярването, че трябва да направим нещо повече и повече, толкова това ще ни кара да се чувстваме тревожни и ще пречи на взаимоотношенията с другите. Вината обикновено е ситуативна. Това означава, че влизаме в ситуация, правим нещо неправилно или нараняващо и след това се чувстваме зле известно време. Приеми и признай неподходящото си поведение, направи промените и продължи напред.

Да се учим от своето поведение.

Целта на вината не е да ни накара да се чувстваме зле, просто така – самоцелно. Чувството за вина се опитва да привлече вниманието ни върху това, което можем да научим от опита си. Ако се учим от поведението си, ще бъде по-малко вероятно да повтаряме грешките си в бъдеще. Ако случайно съм обидил някого, моята вина ми казва, че би трябвало (а) да се извиня на този човек и (б) да помисля повече преди да си отворя устата.

Никой не е съвършен.

Стремежът към съвършенство във всеки аспект от нашия живот е рецептата за провал, тъй като никога не може да бъде постигнато. Ние всички правим грешки и много от нас тръгват по онзи път в своя живот, за който по-късно ще се чувстват виновни, когато разберат грешката си. Ключът е да разбереш, че си сгрешил и да приемеш, че си просто човек.  Не е нужно да изпълваш дните, седмиците или месеците със самообвинения или с удари по самочувствието си само, защото е трябвало да знаеш, трябвало е да постъпиш различно, трябвало е да бъдеш перфектен. Ти не си и никой друг не е. Това е просто животът.

Вината може да се разглежда като обвързаност с оценката и с концепцията – „да се правят нещата правилно”. Това от своя страна, вместо да ни прави по-отговорни към мислите, чувствата и действията ни, се явява пречка за автентичността ни. Човек трудно може да преодолее чувството на вина и срам, ако не може да си прости, каквото и да се е случило.

Да можеш да простиш на себе си е нужно, да си честен и да се приемаш такъв, какъвто си. Когато отместим завесата на вината, имаме шанса да сме по-свързани с това, което преживяваме, с нашите мисли и действия в контекста на тези преживявания и по този начин да бъдем по-осъзнати за опита, емоциите и за самите себе си.

Автор: Светлана Сотирова

Източник: https://sovapsychologist.com/

Коментирайте статията
Close

Send this to a friend