Слушането е една от петте сетивни функции. Но чуването е изкуство.
– Франк Тайгър

„Дори не чуваш какво ти говоря!” Познати ли са ви тези думи? Има ли човек, който никога не е бил обвиняван, че не чува? Фрустриращо е да говорите на някой, който не възприема.

Неспособността ни да чуваме се отразява във всички ваши отношения. Тя прекъсва връзката както затворената телефонна слушалка.

Представете си да говорите по телефона и събеседникът ви само да слуша. Няма ли да се почувствате неудовлетворени? Какъв е смисълът да говорим, ако не можем да чуем другия? Какъв е смисълът да слушаме, ако не се интересуват какво искаме да кажем?

Ясно е, че удовлетворителното общуване изисква две страни, изисква да говорим и да се изслушваме.

Има множество причини, поради които да откажем да чуем някого:

• Не оценяваме това, което ни казват
• Отказваме да слушаме, защото не ни изслушват
• Отказваме да слушаме, защото сме критикувани
• Не слушаме, защото нямаме навика да обръщаме внимание на хората
• Спираме да слушаме, защото усещаме, че другият човек няма да спре да говори
• Не слушаме, защото смятаме, че знаем всичко и никой не може да ни каже нищо ново
• Имаме усещането, че никога няма да дойде нашия ред
• Не слушаме, когато не можем да понесем емоционално това, което ни казват
• Не слушаме, защото смятаме, че ако слушаме, трябва да изпълним това, което ни казват

Ако са ви казвали, че не умеете да изслушвате, прегледайте отново горния списък.

Говоренето и слушането вървят ръка за ръка. Говоренето е даване на информация; слушането е получаване на информация.

– „The Power of Receiving“, Amanda Owen
Превод: Мая Живкова

Източник: https://love-aholic.com