Ще го срещнеш ли някога? Престани да се чудиш. Веднага!

601

Може би за теб „той” е „Единственият” или просто твоят мъж мечта. Той може би е младежът, който работи до теб в офиса или пътува до теб сутрин във влака. Може би посещавате заедно часовете по психология в колежа или е самотният баща с прекрасните сини очи от родителската среща. Може би е твой познат или човек, когото още не си срещнала, или пък мъж, който те посещава единствено в сънищата.

И какво става, след като го срещнеш?

Трябва да преминеш през мъчителните моменти на създаване на връзка помежду ви, докато в същото време се чудиш дали наистина тя съществува.

На този етап ти си погълната от въпроси: къде е, когато не сте заедно, какво ли прави, с коя ли друга спи (и пазят ли се?).

Сигурно се питаш: Защо не се обажда? За какво си мисли? Какво иска? Кого желае… как да го накарам да пожелае мен?!

Сигурно много пъти си се питала защо даден мъж не се и опитва да научи телефонния ти номер, защо не се обажда, щом е казал, че ще го направи, защо не те кани да излезете отново или защо не желае да се обвързва – можем да продължим с въпросите до безкрай. Въпреки че тези страхове често са безпочвени, истината е, че биха могли да съществуват много логични причини, които да попречат на един наистина свестен мъж (той) да направи някое от изброените неща.

Например: защо не ти се е обадил?

Когато това се е случвало, ти сигурно си търсила всевъзможни обяснения: завалял е астероиден дъжд, попаднал е във верижна катастрофа по пътя към дома си и мълви твоето име в интензивното отделение (и очевидно се нуждае от помощта ти); прекъснали са телефона ти, без да те уведомят; президентът се нуждае от неговото съдействие по въпроси, свързани с националната сигурност, но той е мислил за теб през цялото време… нали?

Ти силно се нуждаеш от любов, но и мъжете изпитват същата нужда.

Познавате ли Джули?

Представяме ви Джули, която е на трийсет и две години и е шеф на рекламна агенция.

Една съботна вечер тя решила да излезе на лов за готини мъже с приятелката си Аманда – трийсет и шест годишна гимназиална учителка. Момичетата, както ще ги наричаме, били Готови – с главно Г – за романтика.

Направили си прически в ултраскъп салон, облекли джинси марка „Севън”, гримирали се перфектно с най-новите продукти на „МАК” и намерили най-горещото място за свалки: купон в съседи от квартала. И ето че заради слабия пикочен мехур на Аманда Джули се оказала сама на един шезлонг, когато Сам решил да пробва късмета си с нея.

Трийсет и седем годишен адвокат във водеща чикагска кантора, Сам бил страхотна партия с луксозен апартамент и лъскаво черно беемве, паркирано зад ъгъла. Той не приложил тривиална свалка, а дал на Джули нещо по-добро – надежда, че все още съществуват прекрасни мъже и че може би в негово лице е открила своята половинка. Какво друго би могла да си помисли за един толкова готин мъж, който се отправя директно към нея и със съблазнителен глас й казва: „Погледнах насам и забелязах, че седиш тук съвсем сама. Длъжен бях да дойда и да се представя.”

Поговорили си двайсетина минути и накрая Джули с удоволствие дала на Сам номерата на мобилния, домашния и служебния си телефон, имейла си, разказала му за себе си до девето коляно – шегуваме се… е, почти. Нека просто кажем, че не му оставила никаква възможност да загуби координатите й.

Той не се поколебал да се възползва и й се обадил още същата вечер, за да я покани да излязат през уикенда! В петък вечер Джули се озовала в романтичен италиански ресторант, където в общи линии не свалила очи от другия край на за­стланата с бяло-червена карирана покривка маса, където седял красивият адвокат и неин бъдещ съпруг. О, Господи, че как иначе би могла да приключи тази приказка?

Сам не само донесъл в ресторанта дузина дългостеблени червени рози, но направил нещо далеч по-романтично: по време на вечерята той кроял планове за бъдещето си с нея.

Попитал я: „Харесваш ли Мейн? Би било прекрасно да отидем някой ден и да гледаме листопада. Имам там страхотна хижа с камина на дърва и джакузи в двора. Наистина е уютно и уединено място.” Докато го слушала, Джули започнала да си представя как избира порцелановия сервиз и името на детето им. Мислела си: Обичам Мейн! Е, всъщност никога не съм била там, но обичам листата, дърветата и да се сгуша пред камината. И определено обожавам джакузита! Очевидно Сам бил Мъжът. Най-сетне го срещнала!

Приятелката й Аманда се съгласила с нея по време на абсолютно задължителния след срещата двучасов телефонен разговор. Да, Джули го целунала страстно преди да се качи в таксито вечерта, а той имал великолепни устни, защото, разбира се, нейната сродна душа нямало как да не бъде идеална. Момчето се запознава с момичето, кани я на среща и я впечатлява.

Няколко дни след първата им среща Сам неочаквано се обадил на Джули: „Исках да знаеш, че прекарах фантастично онази вечер – казал той, – и се питах, дали би искала да дойдеш с мен да се повозим на лодка в събота.” Това била още една невероятна среща, която довела до много целувки. Между другото, Джули все още определено нямала намерение да му се отдава, защото спазвала правилото за третата среща и не била лесно момиче. Но после целувките се разгорещили и тя почувствала, че моментът е дошъл. Лодката се полюшвала, слънцето залязвало, а шампанското било така сладко и опияняващо. Защо му било да пуска Бари Уайт? Тези дискове трябва да се продават заедно с презервативи. Няма да изпадаме в подробности какво се случило после. Имате си въображение я! Досещаме се какво ви идва на ум. Не било чак толкова диво. Добре де, доста диво било. Нека само кажем, че след това Джули слушала Бари Уайт цяла седмица в чест на случилото се.

А после… Понеделник и вторник изминали в любовна омая. Джули очаквала срядата – най-точните думи са – в пълно опиянение. Средата на седмицата било времето за любов и Сам щял да се обади, защото такъв бил подходът му. Та нали предишната седмица се обадил в сряда точно в 19,12 часа и я попитал какви са плановете й за уикенда, и именно затова било логично и тази седмица да постъпи така. През целия ден Джули била на седмото небе, нейните приятелки също се вълнували с нея, защото до този момент към кръга на онези, които знаели всички подробности за Сам, се били присъединили и Вики, Сали и Джойс. Всички били единодушни и напълно подкрепяли нейния избор. Сам бил техният човек и най-добре за него било да не разочарова Джули, защото иначе направо щели да го убият.

В сряда вечер Джули се втурнала към дома си, минала през тоалетната, хапнала набързо и зачакала да стане 19,12… Часът дошъл и отминал. Какво става, по дяволите! В 19,45 тя започнала леко да се притеснява. Той със сигурност щял да се обади тази вечер. Тогава тръгнала да търси оправдания. Решила, че може би най-добрият му приятел е бил зарязан от гаджето си и има нужда да изпият по една бира заедно. Може би прекалено взискателният му шеф го е накарал да хване нощния полет до Ню Йорк. Сигурно е забравил да вземе мобилния си на командировката. Да, била убедена, че точно така е станало. В полунощ тя събудила Джойс, която напълно разбирала причините на среднощния срив на Джули. Две нощи по-рано тя й звъняла в четири сутринта по абсолютно същите причини и двете обсъждали нейния човек Чад. Те се утешавали и съветвали една друга, нагъвайки шоколад и чипс. Джойс уверила Джули, че нейният Сам ще й се обади на другата вечер.

Четвъртък

На следващия ден Джули отишла на работа обезсърчена. Дори побързала да се прибере у дома веднага след киното, на което отишли с приятелки (а там разпоредителите едва не я изхвърлили, задето постоянно проверявала мобилния си за съобщения). До девет вечерта още нямало обаждане и Джули започнала да се притеснява дали Сам е добре. Защо не се обажда? Всичко беше идеално. О, не – да не би да съм забравила да си платя мобилния? Да не би заради телефонната компания Сам да не може да се свърже с мен? Не, Джойс се обади преди пет минути и телефонът си работеше. Може би трябва да му пратя съобщение. Нямало да й дадат „Пулицър” за него, но след двучасова консултация с другия й съветник по връзките Сали (чието сърце също било разбито наскоро от мъж на име Бил), най-сетне написала на Сам: „Просто исках да проверя как вървят нещата при теб.” На Джули тези думи й звучали самоуверено – сякаш изобщо не е изнервена. До единайсет вечерта тя не само се изнервила, а направо обезумяла и решила, че е време да се обади. С треперещи пръсти набрала номера на Сам, заслушала се напрегнато и не могла да повярва, когато чула съобщението на гласовата му поща. Ама какво става, по дяволите! За част от секундата се поколебала дали да затвори (и да се обади отново след петнайсет минути), или да остави съобщение.

Решила да заложи на съобщението, за да не изглежда толкова отчаяна и казала: „Здравей Сам, Джули е. Не се обаждаш и се разтревожих.” Прослушала съобщението си и преценила, че в гласа й се долавя лека истеричност. Натиснала три, за да го презапише: „Здрасти, Сам. Джули е. Обаждам се просто да кажа здравей. (Пауза.) Така че, здравей. (Пауза.) Това е.” Прослушала и това и преценила, че звучи така, сякаш има нужда от специални уроци по публична реч. Десет минути по-късно продължавала да презаписва съобщението си и накрая се спряла на: „Здрасти, Сам. Джули е. Обади ми се.”

Не обърнала внимание колко враждебно прозвучало това. До два часа през нощта той още не се бил обадил и въображението й се развихрило. Може би е срещнал някой супермодел на предполагаемата „делова вечеря”, на която казал, че ще ходи тази седмица. Може би точно в момента били в леглото и правели… не, не, не! Тя решила, че това е направо смешно. Сигурно просто се правел на недостъпен, затова и тя щяла да се държи така.

Не заспала и гледала „Дневникът на Бриджит Джоунс” по Ейч Би О. В 2,10 ч. телефонът иззвънял и сърцето й подскочило, но това била приятелката й Джена, която искала да провери дали Сам се е обадил. Накрая Джули заспала напълно депресирана.

Петък

Джули проверявала съобщенията си на всеки десет минути и погледнала телефона си около един милиард пъти. Нищо. Опитала се да се разсее с работа, но в крайна сметка проверила секретаря на домашния си телефон около петнайсет пъти този ден. Нищо. До вечерта била напълно превъртяла. Не можела нито да спи, нито да яде и не спирала да си припомня двете им срещи. Потяла се, сърцето й препускало бясно и най-лошото от всичко – главата й щяла да се пръсне.

Тогава се случило нещо удивително и то било знак, че все още има надежда: в 2,31ч. усетила вибрацията на телефона си, който за удобство стоял на възглавницата й, а тя държала ръката си върху него – за да е сигурна, че няма да пропусне някое обаждане. Сам бил изпратил съобщение: „Ей! К’во правиш?”

Джули щяла да полудее от щастие и веднага скочила, запалила лампата, ухилила се широко и после, след като запазила съобщението (за да може отново да се наслади на този момент по-късно), моментално звъннала на Сам. Никой не вдигнал. Моля? Натиснала копчето за повторно набиране и докато сигналът давал свободно, сърцето й започнало да бие учестено. Сега вече била наистина озадачена, защото той току-що й бил пратил съобщение! После се включила гласовата му поща с обичайното, противно, съкрушително: „Здрасти, аз съм Сам”, и Джули затворила. След минута се обадила отново… отговор нямало. Какво ставало, по дяволите!

Тя не знаела какво да прави и в паниката си му изпратила следното съобщение: „Ей! Току-що получих съобщението ти и ти звъннах. Къде се изгуби?” Никакъв отговор. Ами предстоящата им екскурзия до Мейн? Какво всъщност имал предвид Сам, като казал: „Нямам търпение да се задомя, да се махна от големия град и да имам семейство”? Ами проклетата хижа! Била потресена докато набирала приятелките си. Никоя от тях не можела да я утеши, защото всички били шокирани. Вики й казала: „Всички адвокати са кретени – забрави го. Предполагам, че не си е падал истински по…” Всъщност не, задраскайте последното. Това е една друга книга.

Джули се държала като наркоман в абстиненция. След дългия самотен уикенд тя започнала седмицата с чисто нова цел. На обед хванала такси и прекосила града, за да хапне в закусвалнята, в която Сам й бил споменал, че се храни всеки ден. Планът й бил съвсем случайно „да се засекат”. Тя пристигнала в пълно присъствие на духа и била направо съсипана, след като огледала наоколо и открила, че Сам го няма. Най-накрая кошмарната седмица без Сам свършила и за пореден път дошла петъчната вечер.

Джули побързала да се прибере, защото смятала, че достатъчно е чакала да се обади отново на Сам и щяла пак да провери дали не е свободен през уикенда. Тя спряла за момент и се концентрирала, преди да се обади. Този път решила да каже с престорено самочувствие: „Здрасти, Джули е. Дано да си имал хубава седмица; ще се чуем скоро.” После включила телевизора, за да се разсее, и този път Сам отговорил със съобщение!

„Здравей! Какво правиш? Съжалявам, че не бях на разположение. Наистина искам да те видя. Свободна ли си? Може ли да намина към вас?” Джули не можела да си намери място от вълнение, но знаела, че трябва да се съвземе, защото не искала да изглежда нетърпелива, затова изчакала цели пет минути и му написала: „О, тъкмо се прибрах.” Остатъците от „правилата” танцували из главата й докато пишела: „Да се срещнем? Защо не?” Била горда, че е успяла да се овладее.

Сам пристигнал в два през нощта, полупиян, но с нещо, което приличало на любов в очите. Джули си била втълпила, че ако той прекара само още една нощ с нея, мечтаната двуетажна къща в предградията и екскурзията до Мейн със сигурност ще се превърнат в реалност. Без съмнение той щял да осъзнае, че привличането и връзката между тях са най-хубавото нещо, което му се е случвало някога, и щял да разбере, че тя е Жената на живота му. Знаела, че ако сексът е чудесен, Сам ще поиска да остане с нея. Джули с мъка се въздържала да не задава прекалено много въпроси за отминалите девет дни (не че продължавала да ги брои), докато страстно се натискали.

Тя дори си имала таен трик от сп. „Космополитън” как да го възбуди – е, добре, ще спрем дотук. В четири часа сутринта Сам вече седял на леглото и събирал дрехите си. Джули била шокирана, че намерението му не е просто да отиде до тоалетната и да се върне. Обул марковия си панталон и й се усмихнал, докато тършувал в тъмното, за да намери ключовете от колата си.

Тя не можела да повярва. „Къде отиваш?” – промълвила, неспособна да прикрие треперещия си глас. „О, Джулс, съжалявам, но утре сутрин трябва да тренирам за маратона, а нещата ми не са тук. Прекарах си страхотно, но няма смисъл да оставам – отговорил бързо той, изпращайки й въздушна целувка, докато плетял крака по коридора. – Ще ти звънна по-късно.” Но никога повече не се обадил. Много от вас познават Джули; много от вас са излизали със Сам.

Проблемът не е в него

Знаем, че на пръв поглед това е поредният пример за момче тип „абсолютен кретен”, което среща момиче, тя яко хлътва по него и то разбива сърцето й. Само че това не е всичко.

Да приемем за момент, че не е задължително Сам да е кретен. Да погледнем въпроса от различен ъгъл и да го приемем като пример затова как с неправилен подход и няколко погрешни действия още при първите няколко срещи може да бъде разбито нечие сърце, вместо да разцъфнат дълбоките чувства на една евентуална любов.

Ако беше предприела по-ефективни действия, а не просто да прави каквото смята за редно в момента, нещата за Джули щяха да се стекат по съвсем различен начин. Джули е като повечето жени, които страдат, докато се опитват да срещнат някой прекрасен мъж.

Независимо дали се намирате в подобна ситуация или не, сигурно знаете колко смущаващи и странни могат да бъдат срещите с мъже в наше време.

Да се върнем за малко към историята на Джули. Помните ли как се притесняваше дали Сам ще се обади? Докато била под напрежение, тя действително се потяла, пулсът й се ускорил, а сърцето й биело толкова силно, сякаш имала парен чук в гърдите. Тези симптоми не са просто преувеличение, за да се придаде драматизъм на ситуацията. Вярвате или не, но нейното потене повдига много важен въпрос и напълно обяснява нашето главно откритие.

То потвърждава нашите наблюдения, че жените, които ходят по срещи в днешно време, имат едни и същи симптоми. Физическото проявление на вътрешното напрежение не е било единствено в главата й, било е напълно реално и се отразило крайно негативно върху поведението й спрямо Сам.

Безпокойството на Съвременната Жена по време на Среща (БСЖС)

Проявлението на тези симптоми е нещо, което ние наричаме Безпокойството на Съвременната Жена по време на Среща (БСЖС).

Терминът „съвременна жена” се отнася за всяка жена (от всяка възраст) в днешната технологична ера, а „безпокойство по време на срещи” означава физическото страдание (ускорен пулс, препускащо сърце и т.н.), причинено от неведението, в което жената изпада, докато се среща с някой мъж.

Изненадващ е фактът, че в по-голямата си част тези, които страдат от симптомите на БСЖС, са жени със самочувствие, които са удовлетворени от почти всеки аспект на живота си: те имат страхотни приятелства и кариери, разнообразни лични интереси и любящи семейства – това са само някои от безметежните страни на живота им.

Тези съвременни жени са способни да водят динамичен живот и да имат много приятели и колеги, но що се отнася до това, което наричаме Четирите стълба на близостта – срещи, любов, секс и връзки, – всички те страдат от различно по своята сила безпокойство. Забележително при всички тези жени (в това число може би сте и вие) е, че повечето от тях никога не са се сковавали от притеснение при други обстоятелства. Но когато излизат с мъж, те стават нервни, несигурни и губят контрол. Звучи ли ви познато? Повече от десет години ние изследваме тенденциите в междуполовото общуване, като интервюираме двойки и необвързани, ходим по срещи (да, били сме и в окопите), документираме и анализираме сложната среда, в която са поставени хората, докато ходят на срещи, в стремежа си да разберем как БСЖС превръща една напълно уравновесена и разумна жена в кръгла глупачка.

Това е нашата мисия и задача. Тя ни отведе до другия край на света и с вълнение можем да съобщим, че след като разговаряхме с хиляди жени на всякаква възраст и с най-различно възпитание и образование, най-накрая установихме каква е причината за БСЖС.

Проблемът не е в мъжете, с които се срещате, нито в града, в който живеете. Не е в онзи, който ви е напуснал, или в това, че не сте достатъчно красиви, имате няколко излишни килца или се чувствате прекалено стари.

Проблемът е в това, че никой никога не ви е учил как да се държите на срещи. Това важи за необвързаните, разведените, вдовиците, дори за онези, които имат връзка и все още се чудят как да се държат с мъжа, с когото „ходят”.

Ако всички тези обяснения са ви объркали, нека го кажем по друг начин: никой не ви е образовал по въпроса: какво точно се прави по срещи? Никога не сте посещавали курсове по темата; нямало е добър приятел, съученик по-горен клас или готин родител, който да ви дръпне настрана и да ви разкрие някакъв трик, на който да разчитате през целия си живот. Учили са ви как да пресичате улицата, да умножавате числа, да карате кола, да пишете съчинения, да ръководите бизнес, да попълвате данъчни декларации и дори как да изправяте косата си с някоя от онези керамични преси. Но никога не са ви учили как да ходите на срещи.

Може да сте събрали някои сведения по въпроса от приятели, от интернет, от списания и филми, които ви показват как да флиртувате и дори как да правите невероятен секс, но никой никога не вие излагал ясно структуриран модел на поведение по срещи, който е специално създаден да ви помогне да изградите истинска сърдечна и дълбока връзка.

Знаем, че всеки човек иска да бъде обичан и да усети онова присвиване под лъжичката. Повярвайте ни, знаем, че дълбоката, страстна целувка е невероятно изживяване, което трябва да бъде споделено с някой, който ви възбужда. Но ако не сте наясно какво точно да правите, докато излизате с някого, бихте могли несъзнателно да пропуснете някои съществени стъпки – също като Джули и Сам, – а това може да пропилее и дори да унищожи възможността между вас да се получи нещо сериозно. Какво искате – няколко целувки или живот, изпълнен със страст?

Тайната на истинската романтика е в това да се придържате към всичките Четири стълба на близостта: срещите, любов­та, секса и връзките.

По време на срещите двама души за първи път усещат дали между тях може да се получи нещо. Затова, що се отнася до сърдечните въпроси, трябва да сте много внимателни и съобразителни в периода на срещите. Когато приемате неангажиращото „висене и натискане”, докато излизате с някого, вие всъщност намалявате шансовете си да срещнете любовта.

Точно така. Дори да ви се струва напълно подходящо да се отдадете на ласки, без да сте сериозно обвързани с някого, имайте предвид, че това може да разруши бъдещите ви отношения. Желаете ли близост и връзка с мъжа на мечтите си? Искате ли да осъществите бляна си за истинска любов? Вече имате сериозна връзка, но искате да сте сигурни, че тя ще продължи завинаги и че ще става все по-хубаво? Ние сме убедени, че най-важните неща в живота са любовта и щастието. Всеки човек мечтае за тях. Но защо ни е толкова трудно да открием любовта и да я задържим?

откъс от “Ще го срещнеш ли някога?” на Райън Браунинг Касадей, Джесика Касадей

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close