Самардалата е любимата „зелена сол“ в Старозагорско

1 561

В Старозагорско, билката самардала, обработена със сол е много популярна. Брането ѝ започва през пролетта. Хора от нашия регион, които редовно си приготвят от тази „зелена сол“ споделят, че когато береш тревата неминуемо плачеш. Миризмата е силна и при откъсване самардалата люти. След това се чука в съд, който по селата наричат чутура. Днес в много български домове ще се поднесе агнешко месо. В някои рецепти се препоръчва леко посоляване на ястието със самардала, която прибавя нов екзотичен аромат на печеното.

Самардалата е основна съставка в българската шарена сол. Тя се използва и като подправка за различни ястия като сандвичи, ориз, картофи, меса, домати, краставици и др. Представлява многогодишно тревисто растение от семейство лукови, с цветове като камбанки.

Наречена е „българското лале” през 2009г. в Брюксел на изложението за цветя. В северозападна България я наричат „див чесън”, „див лук” или „кучи лук”. В южна, западна и югозападна България подправката е позната под имената „стрижак”, „стрижалец”, „стрижал”, „стришлик” или „стрижалек”. В източна и югоизточна България може да се срещне като „самаришка трева”, „самадийска трева” или „самадишка трева”. В някои части на страната, растението е известно с името „пой” или „зелена сол”.

Естествени находища на самардала са открити в Молдова, Румъния, Турция и Кавказ. Информация Самардалата е най-разпространена в източната част на Стара планина, в Сливенската и Старозагорската област. Расте най-вече на влажни и сенчести места. Може да се срещне в подлеса на габъровите и буковите гори. От яйцевидните и луковици излизат по няколко стръка, които са с дължина около 40см. Външно прилича на трева, но може да се разпознае много лесно по стеблото, което е трискатово. Има много силен аромат, който е нагарчащ и по-лютив от този на чесъна, лука и левурдата. Това е причината да се избягва прясната консумация и да се използва повече като изсушена подправка.

Едно от имената на растението е „Nectaroscordum siculum”, което означава „нектаров чесън” в превод от гръцки. На английски името е “Honey garlic” и се превежда – „меден чесън”. В някои страни е познато като „български чесън”.

Въпреки, че е известна в много страни, самардалата се използва като подправка главно в нашата.

Отглеждане на растението:

Отглеждането става в лехи от семена, които се появяват върху цветоносното стъбло. Те приличат на лучените семена и покарват през втората година. Цветът се появява след около 4-5 години под формата на пъстри камбанки с оранжев, морав, жълт, бял, розов и кафяв цвят. Заради красивите си цветове, самардалата често се отглежда като декоративно растение. Стъблото е кръгло и здраво, а листата имат форма на трилъчна звезда при разрез. Листата прокарват през месец март, а цветовете се появяват през месец април или май.

Приготвяне на подправката:

За да се превърне в подправка, самардалата се бере, докато стръковете са още млади, преди зреенето на семената да е започнало. Използват се най-вече дългите и месести листа. След като престоят един ден, те се смилат до получаването на ароматна пихтия, която впоследствие може да се смеси със сол. Стандартната пропорция е едно към едно, но всеки може да добави толкова сол, колкото пожелае. Много е важно получената смес да се разбърка хубаво, след което да се постави в плосък съд, за да съхне. Добре е да бъде на проветриво място. Хубаво е да се разбърква по 2-3 пъти всеки ден, докато изсъхне напълно.

Сушенето трае около 30-40 дни. След това може да се пресее и да се затвори в непрозрачен съд. С течение на времето цветът ще потъмнее и вече няма да е яркозелен. Въпреки това, вкусовите качества остават непроменени.

Подправката може да се използва за овкусяване на всякакви видове меса, пиле, гъби, картофи, яйца, домати, краставици и т.н. Прясната самардала не става за термична обработка, затова в готвените ястия се използва само суха. От растението не може да се добива етерично масло, защото съдържа много малко ароматни вещества.

Кулинарна употреба:

Самардалата се използва най-вече като изсушена подправка заради силния си аромат, но понякога може да се консумира и в суров вид. Например, тя се съчетава много добре с домати и краставици и може да бъде отлично допълнение към някои салати. Вкусът на натрошеното сирене се допълва много успешно със самардала. Зелените салати или ястията с лапад, спанак и коприва също се съчетават добре с подправката. Сушената самардала е подходяща за овкусяване на картофи, без значение под каква форма са сготвени. Тя придава допълнителен аромат на агнешкото и пилешкото месо, гъбите и ориза. Една препечена филийка, намазана с масло и поръсена отгоре със самардала, е много добър вариант за закуска. Когато тараторът е овкусен с подправката, той придобива характерен и много приятен аромат.

Лечебни свойства

Счита се, че растението влияе добре на хората с хипертония, но е малко спорно, как съотношението му със солта може да бъде ползотворно за това. Тя има етерично масло в състава си, флавоноиди, танини и стероли. Притежава противовъзпалителни свойства и помага при различни сърдечно-съдови заболявания, рак и артеросклероза.

Доказано е, че самардалата може да сваля лошия холестерол, но само когато не е смесена със сол. Тя улеснява храносмилането и повишава апетита. Може да се пие като чай и помага срещу запек, стомашни болки, псориазис и кашлица. Стимулира уринирането, пречиства пикочния мехур и бъбреците. Капките от листата се използват за зарастване на рани и като мехлем за кожни болести.

Източник: http://www.zarata.org

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close