fbpx

Решението пред което всяка жена се изправя – Кога да стане майка?

671

Много пъти решението идва само. Срещаме партньор, който съзнателно или не, провокира нашият неконтролируем и естествен инстинкт да поемем семето на бъдещото творение за да го съхраним в утробата си. Радостта и екстазът от това най-значимо събитие в  живота ни изпълва със съдържание, кара ни, нас жените, да изпитаме красотата и вдъхновението от раждането и отглеждането. Е, вероятно това е идеалният образ на събитието. Нима всички не очакваме с вълнение и смирение именно този момент. Независимо от културата, климата или религиозно –  социалната среда, ние сме жени и знаем, че в момента, когато първата капка кръв се появи на снежно бялото бельо, изгубваме съзнателната връзка с детето и стъпваме на пътеката, която ще ни отведе в храма на мъдрата стара майка, за да ни посвети в мистериите на автентичната ни природа.

В много култури, тази инициация е нормална и неизменна част от ежедневието. Тя не е натоварена или забулена в табута и мистерии. Единственото табу, точно в този момент са мъжете. Защото мъжкият свят не е устроен да се изправи пред силата и дълбочината на женската природа. Мъжкият свят няма място там, където майката Богиня е разголила не своето тялото, а същността си. Подобно на гръцката богиня Артемида, повелителка на дивата природа и богиня на лова, мистичният свят на женствеността е скрит в горите и в пещерите, където тепърва ще се зачеват и отглеждат бъдещите Слънчеви богове. Всеки герой, който се изкуши да надзърне в тъмата на пещерата, привлечен от нежният кикот на нимфите и благоуханието и аромата от  различни треви, ще бъде превърнат в животно по-същият начин, по който Артемида, разярена от арогантното любопитство на младия Актеон,  го превръща в елен. Кучетата му, които го придружавали в лова, надушили следите на елена и не познали собственият си господар, като го разкъсали на парчета.

Колкото повече се развиваме като цивилизация, толкова по-бързо се отдалечаваме от природата, от която сме и винаги ще бъдем част

Но прогресът си има своя цена и тя е, че комфортът, който сме си осигурили е прекъснал връзката между нас и инстинктите, които са владетели на вътрешния ни, или казано иначе, на подсъзнателния ни живот. С това не отричам култивирането на дивата природа, напротив, по този начин вместо наистина да я култивираме, ние я насочваме срещу самите нас. И ако днес, броят на жените, които не могат да забременеят по естествен път се увеличава, е уместно да се запитаме, дали пък не затворихме с камъни пещерата, за да не чуваме напътствията на мъдрата стара Майка? И дали с камъните,  които хвърляхме почти две хилядолетия по нея защото била магьосница, похотлива и развратна, не затрупахме и собствената си плодовитост.

Жената винаги е имала повече от едно лице, също като фазите на Луната. Различните ѝ образи са изкушавали мъжете от древността, та до ден днешен. На дневна светлина Тя е мила, грижовна и всеотдайна, ала през нощта става дива, страстна и необуздана. Когато мъжете разбрали, че няма как да приемат и двете, едната заключили с брак и деца, другата,  хвърлили в домовете на разврата. Така, през деня мъжете се наслаждавали на грижовницата, окована в  тъмницата на морала, а нощем с охота и смирение тичали през глава за да паднат в краката на блудницата, изхвърлена от храма.

И ако си мислим, че днес, когато се храним с нож, вилица или лъжица и охотно се наслаждаваме на плодовете на прогреса, душевно и психологически сме се култивирали, толкова по-зле за нас и за бъдещето ни като личности и индивиди. И който твърди, че отдавна не робуваме на средновековните предубеждения, е достатъчно късоглед за да признае, че така много повече му харесва, отколкото да се адаптира към прогреса и душевно.

Но в цялата тази суматоха, жените продължават да стоят безжизнено оковани в мрака на морала

Наясно съм колко много хора ще се опитат да ме оборят, но това едва ли ще промени нарастващия брой жени, неспособни да забременеят. И няма как да бъде различно. Поне докато не признаем, че все още сме слуги на регресивните, но удобни стереотипи. И докато делим жените на морално почтени и на такива, които застрашават устоите на обществото с похотливостта и необуздаността си, и двете ще се разкъсват отвътре защото носят в себе си и блудницата и лоялната съпруга. Посмеят ли да игнорират едната,   ще се наложи да платят и цената за това. Защото блудницата изкушава и привлича,  а грижовницата съхранява. И не е чудно, че модерната богиня наказва обществото като затваря вратите на храма и не допуска семената на стерилните убеждения в собствената си утроба. Да, несъзнателно се е  заключила, но твърдо и непоколебимо, докато моралистите и всички онези, които дръзват да  съдят нейната многоизмерност. И колкото повече се инатят, толкова по-дълго храмът на плодовитостта ще бъде заключен и ще се превърне в табу. И вместо да се радва на съзиданието, всяко твърдо отрицание, ражда чудовища като фанатизма и изражда обичта и уважението в параноя, ревност и отмъщение.

На много жени е отнето правото да интегрират различните аспекти от собствената им природа

И защо? Защото така е по-удобно на човешките комплекси. И защо? Защото така винаги ще има грешници, за да подхранват онези, издигнали в култ загниващото си и безплодно Его? И защо? Защото се изисква кураж да направиш крачка напред, но вместо това е много по-лесно да мачкаш и унижаваш. Когато Я съдим за двойствената ѝ природа, всъщност ние отричаме не кой да е друг, а себе си. Когато я наричаме блудница и я назидаваме, ние потискаме способността си да привличаме, после да не се сърдим колко сме били неразбрани и самотни. Когато я вържем в морални окови или издигнем в култ нейната непорочна чистота, няма как, очакваме щъркелът или ангел да ни дари с рожба. Така и става. Само, че ангелите са без крила, но в чисто бели престилки. И това не е безвкусна шега, а горчиво последствие от едностранчивостта.

Толкова много жени живеят в агонията от страха, че правят всичко за да заченат, но не се получава. Понякога има сериозна физиологична причина, но много пъти лекарят вдига рамене, защото няма никаква причина и е безсилен пред феномена. Именно тогава, жените започват да търсят съветите на знахарки и посветени. Но уви, момичета, не ние зазидахме с камъни пещерата на мъдрата майка. И вместо тя да ни се притече на помощ, попадаме на самозвани и самозабравили се в алчността на месианските си комплекси „шаманки“. Истинското посвещение се прави в момента на първата капка кръв, и тя не е символ само на това, че вече сме способни да бъдем майки. Спестили са ни това, че е знак за правото ни да влезем в храма на Афродита. И преди да станем майки, богинята на любовта ни посвещава как да бъдем привлекателни и изкусителни жени. Когато сме лишени от нейните умения, започваме да живеем в двуизмерен свят, където нещата се свеждат до лош – добър, красив – грозен, грешник – праведен…..целомъдрен – похотлив. Ние по някакъв инстинктивен начин се научаваме все пак, че женствеността има два аспекта, но когато се изправим в обществото се налага да загърбим колорита и да се задоволим само с черно-белите нюанси. Всеки се адаптира.

Но адаптацията има висока цена

Това го разбираме едва, когато се налага да бъдем двете Тя и Тя. Блудницата и грижовната майка. Съзнателно, знаем, че сме готови и искаме силно  дете, но потиснатата Богиня се бунтува и се опитва да ни предпази, и не защото ни наказва, просто мъдростта ѝ знае, че не сме подготвени да бъдем и двете. Много от нас, търсят всякакви причини за да отложат момента – професия, кариера, лична свобода или неподходящ партньор, но интуитивно разбират, че трудно ще бъдат Тя и Тя.

Другите са готови на всичко, за да имат свое дете, но нещо пречи, не се получава. И влизат в порочния кръг на очакване, провал и надежда. А вътрешната Богиня им нашепва, че ако станат майки, ще загубят уменията на Афродита отново, защото ще им бъде трудно да бъдат Тя и Тя. И нерядко, когато се роди детето, идва и голямата криза. Тя е вече щастлива майка, но Афродита е изхвърлена през вратата и не вижда как любящият партньор тъгува за нея, но съвсем скоро от паметта му ще изскочи архаичният спомен, че Тя е там навън, извън пределите на дома и брака.

Всяка от нас има правото да бъде и двете, независимо дали на околните им харесва. В момента, в който съзнателно го признаем, макар и малко късно, на вратата ще почука мъдрата Майка. А тя знае как да оправи тази каша, без илачи , „магии“ и заклинания.  Ако имаме здравословен проблем, е тогава да благодарим все пак на прогреса и на куража на медицината да надхвърля суеверията, защото уважава законите на природата и е наясно, че нито с щъркела, нито свише идват децата.

източник:https://ralisar.com

снимка: www.stihi.ru

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close