Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните…

532

Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните – казват мъдрите. В един човешки живот, може да има и много, може да има и малко, но никога той няма да е пълен, ако не е преминал през опустошителната сила на тези три човешки качества – да прощаваш, да вярваш и да обичаш!

Прошка трябва всеки да потърси в живота си, няма безгрешни хора. Прошка трябва всеки да даде, защото това е най-благородния жест към някого. Не винаги горчивината от обидата и предателството изчезват, когато простим на някого. Но винаги прощавайки на него, прощаваме и на себе си, че сме били подложени на тези чувства и сме им се отдали, без дори да искаме. За човешката прошка много се е изписало и изговорило, но нея никой не може да я избегне, провокира или предвиди. Тя идва и си отива, пречиствайки из основи душите ни, сякаш бял сняг през лятото е паднал над нагорещената земя. Да сгрешиш е човешко, но да простиш е велико!
Вярата е ирационално чувство. Тя е сляпа, глуха, няма и безнадеждно оптимистична. Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните – така е! Но само вярата, тя едничка и неповторима ни кара да летим. Вярата е химерна, но и много реална. Тя е лицето на децата ни, утрешния ден и гъдела в корема, който усещаме, когато очакваме някакво чудо да ни се случи – просто ей така, защото го вярваме.

Вярата много прилича на внезапен скок в непрогледно тъмна пропаст, където само тя ни дава криле да полетим и да разсеем мрака, за да заеме мястото му светлината. Вярата не изисква отговори и потвърждения, тя просто свети с най-ослепителната светлина в душите ни, стига да и позволим това. Колкото и да я заглушаваме, винаги остава да мъждука дълбоко в нас, дори в най-тъмните ни часове. Вярвайте, защото само така сте човеци с главно „Ч“!

Любовта – за нея и най-гръмките думи ще прозвучат слабо и няма да може да ви я опишем. Когато я търсите упорито се крие някъде и не се показва, а когато най-малко очаквате ви връхлита, като буря и ви опустошава до последната капка кръв и разум в телата ви. Любовта е велика, много хора са го казали, написали, изживели и претърпели, но навярно малко са го осъзнали наистина. Любовта е всяко разцъфнало цвете, всяка росна капка по заскрежената трева, всеки невинен поглед на дете и всяка пареща болка на човека. Тя е тъкан и нерв, тя е стихия и опустошителен огън, но също е тиха, дълбока река, която тече спокойно и поглъща всичко и всички. Любовта е просто ЛЮБОВ!

Прошката пречиства, вярата дава криле, а любовта лекува раните, защото сме хора, защото сме неимоверно крехки, но непреодолимо силни. Вярвайте, обичайте и прощавайте всеки един миг, с всяка една частица от душите и телата си, защото сте истински и го можете!

Източник: http://lifetime.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close