Повече от половината от живота си прекарах, съобразявайки се с мнението на неподходящи хора. Сега, след като станах на 50 години, разбрах истинските ценности в живота. Разбрах, че съм остаряла за тези неща, които ме спираха да живея живота си по свой начин:

Остаряла съм, за да мълча

Не искам повече да мълча, когато някой ми каже нещо, с което не съм съгласна. Не искам да кимам с глава или да се съгласявам с всеки глупав и самовлюбен човек. Не искам да мълча за несправедливостта. Когато видя, че нещо не е наред, искам да крещя с глас, защото живота е твърде кратък, за да се премълчават несправедливостите.

Остаряла съм, за да се притеснявам как изглеждам в очите на други хора

Вече години наред завиждам на мъжете, защото те не трябва на всеки двадесет дни да боядисват побелялата си коса. Мъжете не трябва сутрин да слагат килограм пудра на лицето си и да се притесняват за бръчките, предизвикани от угрижеността и смеха.

Сега съм достатъчно възрастна, за да знам, че съм най-красива такава, каквато ме е създал Господ. Имам бръчки, всеки втори косъм в косата ми е бял, но сега съм доволна от външния си вид.

Въпроса “какво ще кажат другите” не ме засяга от известно време и благодаря на Бога за това, защото тези хора вече са маловажни за мен и живота ми.

Остаряла съм, за да имам “дребни малки грехове”

Сега съм достатъчно възрастна, за да съм в мир с моите грехове. Чаша вино всяка вечер се превърна в моята молитва. Сладоледът в неделя го превърнах от “грях” в “сладолед всеки ден”. Сега се наслаждавам на моите грехове.

Остаряла съм за неудобни обувки

Сега виждам, че нищо не ме ограничава в живота. Моето движение през годините беше ограничавано от високите токчета. Не можех да вървя с желаното темпо. Винаги нещо ме стягаше или болеше. Сега нося само равни обувки и това е!

Остаряла съм, за да се извинявам за безпорядъка в дома ми

В дома ми е истински безпорядък, защото имам да правя нещо по-разумно, отколкото да чистя. Да, къщата ми не винаги е подредена “като аптека”!

Остаряла съм за трупане на безполезни предмети в дома

Вече не събирам и не пазя нищо. Ако не бях започнала навреме да изхвърлям някои стари хартии, кутии, гардероб, досега в дома ми нямаше да има място за мен. Спомените пазя единствено в главата си.

Остаряла съм, за да комуникирам с хора, които не ми отговарят

Защо да търпя някои егоистични хора, които ми тровят нервите? Далеч им е дома от моя. На достатъчно години съм, за да знам кой ми е приятел и кой не е.

Остаряла съм да търся доброто във всеки човек

Защо да се губи време? Не всички хора са добри. Това е просто. Ако някой е направил нещо лошо, той го е направил с лоши намерения, няма шанс да го оправдавам. Делата говорят повече от думите. Сега вече съм достатъчно възрастна, за да кажа: “Мили мой, ти не си добър човек”! И да продължа нататък … и да не искам да го виждам повече.