Признания

Знаеш ли, че… Да, вероятно няма да ми повярваш, но това няма да го направи по-малко истина. С всеки изминал ден те намирам за по-красива. Ей така, спонтанно осъзнаване, което не присъстваше в предварителните записки за писмото. Но да, истина е. Онзи ден бе в пъти по-красива, отколкото, когато те срещнах за пръв път. Или може би просто аз съм по-влюбен, кой знае.

Истината е, че имам очи само за теб и те намирам за най-красивата жена на света. Е, хайде сега, недей да клатиш глава. Осъзнавам и не отричам, че има и други красиви жени, но някак си не мога да ги погледна по начина, по който гледам теб. Едва сега разбирам какво точно имал предвид Екзюпери, когато е писал Малкия принц. Не всичко де, още нямам идея какъв е онзи човек-гъба, но частта с розата на Малкия принц и как тя е най-специална, защото е негова… нея я разбирам много добре.

Научи ме, че най-великото на интимността, в огромна степен се състои в желанието за още… и още… и още. А след всичкото още, да продължавам да те намирам за най-прекрасното създание на света. Да лежа до теб, докато сърцето ми спре да опитва да изскочи от гърдите ми и успея да си взема дъх. После просто да те прегръщам. Не бих заменил тези мигове на сладко изтощение с нищо на света. Добре де… излъгах, бих. Заменям ги за нови такива. Но след малко почивка, че и аз съм хора.

Някак си успя да ми промениш разбиранията за щастието. Да, странно е, но нали знаеш, че човек си има изградена някаква представа какво точно би го правило щастлив. Когато си дете си казваш, че щастие е да имаш цял басейн пълен с кока-кола и още един с пържени картофи. Не може и ти да не си имала такива непрактични детски мечти. Като тийнейджър смяташ, че ако имаш всичките пари на света, ще си най-щастливия човек и всичко ще си е на мястото. После на любовния или приятелския фронт ти разбиват сърцето и ти става ясно, че парите са въздух под налягане, ако няма за и с кого да ги харчиш. Докато акълът още ти е детски, представите за щастието са калорични и меркантилни. Когато пораснеш и ти стане ясно кой си и за какво се бориш, вече си мечтаеш за другата ти половина. След дълго чакане, се появяваш ти и успяваш да решиш сложното уравнение, което търси истинския отговор на въпросът – какво наистина е щастие. Парадоксално е, че ти си го решила, но в момента сигурно се чудиш какъв точно е отговорът. Ще ти кажа.

Да сме си двамата насаме.

Ъъъ… още нещо ли очакваше да допълня? Няма повече, наистина. Когато сме само двамата, сякаш забравям, че всъщност отвъд четирите стени, кипи живот и цяла една вселена се върти и съществува, без да се вълнува толкова от нас. Нито пък ние от нея. Общо взето, да. Това е щастие. Просто да те има. Тогава всичко има смисъл.

Иначе да, знам какво ще си помислиш и да, определено си права. Всички мъже говорят подобни неща в началото, а после дори да се гледат на видеозапис, твърдят, че тези думи не са техни и им правят постановка. Монтаж и изкривяване на фактите. Казали са го, но не е било разбрано правилно. Зле тълкувани думи, нали? Вярно е. Докато се борим да ви спечелим сме прекрасни, а после спираме да бъдем такива. Винаги е така, нали?
Да… Така е, така е, така е. Права си…

Истина е. Колкото е истина, че всеки с топка в краката е станал Марадона. Всеки с топка в ръцете е станал Майкъл Джордан. Всеки с микрофон в ръката е станал Франк Синатра. Всеки зад камера е станал Де Ниро. Всеки хванал четката е станал Да Винчи.

Добре, а щом има хора с таланта, желанието и потенциала да бъдат велики в музика, кино, спорт… не е ли логично да има и хора, които да могат да са такива… и в любовта? Всички мечтаят да летят, но някои наистина го правят.

Не бой се.
Ще летим.
Дай ръка.

Автор: Димитър Калбуров

ПРИЗНАНИЯЗнаеш ли, че… Да, вероятно няма да ми повярваш, но това няма да го направи по-малко истина. С всеки изминал …

Публикувахте от Димитър Калбуров в 24 май 2017 г.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close