Притча за трите врати на мъдростта

Френският писател Кристиан Анри Годфроа е един от европейските автори, които отдават най-голямо внимание на темата за личностното развитие и самоусъвършенстването. Сам преживял десетки катаклизми в живота си – фалити, разводи и загуба на любими хора, той съзнава колко важно е за всеки от нас никога да не губи позитивната си нагласа.

За да помогне на всеки, които в някакъв етап от живота си изпада в тежки мисли, Годфроа създава своя „Клуб Позитив”. В него публикува книги и статии за личностно развитие и маркетинг.

Притчата за трите врати на мъдростта е от сборника „Магически истории”. Насладете й се.

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

“ПРОМЕНИ СВЕТА”

– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години…
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?
– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:

“ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”

– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години….
Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?
– Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
– Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си. Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:

“ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”

– Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си, и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по Пътя?
– Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
– Добре – казал старият мъдрец.
– Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
– Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път. Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна!
Надписът гласял:

“ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”

Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
– Какво научи по Пътя?
– Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
– Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

“ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”.

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, той го попитал:
– Какво научи по Пътя?
– Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:

“ПРИЕМИ СВЕТА”

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
– Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство на безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал.

Източник: https://dama.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...