Притча за собствената светлина

553

Дошъл смъртният час на Буда. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Но сега умирал и казал на хората около него:

-Това е последният ми ден. Затова, ако имате да питате нещо – питайте. Дойде часът, в който всеки ще трябва да продължи по своя собствен път.
Безпросветна мъка налегнала учениците на Буда. Ананда, любимият му ученик, заплакал като дете, от очите му потекли горчиви сълзи.Той се заудрял с юмруци по гърдите, полудявайки от скръб.
– Ананда, какво правиш? – възкликнал Буда.
– Какво ще правим сега, Учителю? – отвърнал Ананда. – Докато ти си с нас, всички ние се движим в твоята светлина. И е толкова безопасно и хубаво. Вече напълно сме забравили какво е мракът. През цялото това време ти осветяваше пътя ни. А сега си отиваш… какво ще правим ние?

И той отново заплакал безутешно.
– Чуй ме, – отвърнал Буда. – Четиридесет години ти вървиш заедно с мен, осветяван от моята светлина и не си успял да достигнеш своята. Мислиш ли, че ако живея още четиридесет години, ще успееш?
Колкото по-дълго вървиш в чужда светлина, колкото повече подражаваш, толкова повече губиш от самия себе си. Най-доброто, което мога да сторя, е да си отида.
Последните слова, отронили се от устните на Буда, били точно тези: “Бъдете светлина сами за себе си!”
Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close