Решил Дяволът да се похвали и наредил на сергия насред градския площад всички инструменти от своя арсенал. Каква колекция само притежавал той!!! Тук били и блестящият Кинжал на Завистта, и Чукът на Гнева и Вълчият капан на Алчността. До тях проблясвали хищно оръжията на Страха, Гордостта и Ненавистта.

Всички инструменти били положени върху красиви възглавнички от червено кадифе, с етикети и цени – баснословни суми. А в най-отдалечения ъгъл лежал малък, протрит дървен клин с надпис „Отчаяние”. Той струвал най-скъпо от всичко изложено.

„Защо?”, питали удивено хората.

– Това е единственият инструмент, на който разчитам, когато всички останали се окажат безсилни. – обяснил Дяволът и нежно погалил дървения клин. – Щом веднъж успея да го набия в главата на човека, той отваря вратите за всички останали от сергията.