Притча за Буда и водата

767

Веднъж Буда пътувал от един град към друг, заедно с няколко от последователите си. По време на своето пътуване, те достигнали до едно езеро, което трябвало да пресекат. Спрели на брега и Буда казал на един от учениците си: “Жаден съм, ще ми дадеш ли малко вода от това езеро?”

Ученикът тръгнал към брега. Достигайки го, забелязал, че точно в този момент талига, теглена от вол, преминава през езерото. Поради тази причина, водата се размътила. Ученикът си помислил: “Как мога да дам на Буда да пие такава мътна вода!”

Затова то се върнал обратно с празни ръце и казал: “Водата там е много мътна. Не мисля, че става за пиене.” След половин час, Буда отново помолил същия ученик да се върне до езерото и да му донесе вода. Ученикът послушно тръгнал в указаната му посока.

Този път, водата отново била мътна. Той се върнал отново с празни ръце и същото оправдание. След известно време, Буда отново го помолил да отиде.

Ученикът се върнал и открил, че езерото е кристално бистро, с гладка повърхност, нарушавана единствено от вълните, които пораждал лекия ветрец. Калта се била утаила и водата над нея била годна за пиене. И така, той напълнил малко вода в една купа и се върнал при Буда.

Буда погледнал водата, след това погледнал ученика и казал: “Видя ли какво направи, за да стане водата чиста. Ти я остави… и калта се утаи на дъното от само себе си. А ти загреба чиста вода!

Мислите ти също са като това езеро. Когато се разбунтуват, просто ги остави. Дай им малко време. Те ще се успокоят от само себе си. Не е нужно да правиш никакви усилия, за да ускориш това. То ще се случи. Лесно е!”

Източник: https://theway2yourself.wordpress.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close